Eskimo Joe - Setting Sun
Знам, знам, знам!Обещах, че тук ще пиша редовно.В началото пишех, признайте!Но откакто започна лятото винаги си намирам някаква работа и трудно се сещам за блога.Признавам си.Но ето сега пиша.И пиша най-вече, защото искам да се отбележи, че цяло лято съм щастлива!А вие знаете, че за мен си е направо мисията невъзможна.
Часът, между другото, пак стана 7:30, а аз не съм си лягала.От края на юли е така.Всяка вечер си обещавам, че няма да осъмвам и всяка сутрин се намирам в будно състояние.Само че ми харесва.Докато бях на училище си мечтаех за момента, в който ще мога да си лягам наистина когато си поискам без да се притеснявам дали ще мога да стана навреме.Да не говорим, че обичам да гледам изгрева.Ако трябва да бъдем честни от прозорец на четвъртия етаж много трудно се вижда самия изгрев (благодарение и на МОЛ-а), но гледам как изсветлява небето.Малко ми е носталгия.Лятото преди две години правех същото.Като започнем от сутринта на 1-ви юли чак до сутринта на 14-ти септември посрещах слънцето.Това лято е по-скромно и все пак ми е носталгично някак си.
Изкарах две седмици в Сапарева баня.Не очаквах да стоя толкова дълго, обаче тази година пак си спомних защо толкова го обичам това място.Къщата, градината, терасата...Там пораснах.Признавам си, че дори поплаках в автобуса на връщане.Въобще не ми се тръгваше.Тази вила ми е малко като символ за лято.Всяко лято съм там поне по две седмици (с изключение на миналото - голяма грешка).Да не говорим, че след цялата драма, която се разигра през юни имах нужда от истинска почивка и опрделено там е мястото.
А утре...Утре заминавам на море.На моето море!Арапя.Моя си къмпинг.Твърдя, че го познавам като дланта си.Ако има място на света, което може да ме накара да съм щастлива то това е Арапя.За мен морето си е много специално място попринцип.Там се чувствам наистина себе си.Малко ме притеснява компанията ако трябва да бъда честна.А не би трябвало.Отиваме не много хора.С нашите нямам никакви проблеми.За разлика от повечето ми връстници аз обичам да съм с тях.С Боби и малката също, даже се радвам, че ще са там.Калина не съм я виждала от много време и ми е домъчняло.Имам съвсем лек проблем с Киро и неговите двама приятели.Може да прозвучи гадно, ама...Досадни са ми!И понякога дори ме дразнят.Единственото ми голямо успокоение, че Теди ще е с нас.Ужасно много се радвам.Много отдавна не съм прекарвала толкова време с нея.А винаги ми е била една от най-добрите приятелки.Така че от тази гледна точка се чувствам страхотно, че ще съм с нея.И в крайна сметка отива на Арапя!На моя си плаж!Не мога да го дочакам вече.Днес цял ден ще трябва да си измислям какво да правя, за да не ме хванат несвъртъците.Добре, че има мачове.И Левски и Челси играят днес така че това добре.Трябва да отида до Нели да се изкъпя поради липсата на топла вода вкъщи.Което също се оказва, че е добре, защото едно ходене до Нели си е много повече занимавка.А ако Емо и Кали се обадят да се видим ще съм направо истинска късметлийка (представяте ли си?!).
Окей, значи засега толкова.Сигурна съм, че утре вечер пак ще пиша, защото 1000% няма да мога са спя.Обещавам да съм по-редовна.Обещавам!
Иии...Тъй като ще е твърде нагло да кажа лека нощ ви пожелавам...ами, добро утро :)))
Няма коментари:
Публикуване на коментар