Колко обичам неделите напоследък. От както започнах да работя в неделя се чувствам страхотно. Да, знам, че звучи странно. Но ако и вие работите нещо, което ви доставя такова удоволствие, ще разберете какво имам предвид. Не, че не се изморявам. Ооо, изморявам се и придобих странното приложение навсякъде да виждам бляскащи камъчета. И въпреки това неделите ми помагат да се отпусна, да съм себе си на 100% и да мина през идващата седмица в очакване на следващата. Въпроси от типа "Не ти ли писна всяка неделя да ставаш рано?" могат да ме докарат до истеричен смях, имайки предвид колко е важно това за мен в момента. Самата идея, че часове наред работя върху нещо, което накрая наистина трябва да се получи добре... и накрая се получава - чувството е страхотно. Атмосферата е съвсем различна от всичко, с което съм свикнала. Винаги позитивизъм, винаги ще се намери някой да пусне един лаф точно когато е най-напечено... С ежедневието, в което сама се закопах преди 4 години, тази промяна, дори да е само за един ден в седмицата, значи ужасно много. И доверието. Досега никой никога не ми е имал толкова доверие за нещо, от което общо взето му зависи работата. Леля ми е, да, и все пак. За пръв път от години наред аз започвам да си имам доверие сама на себе си. Не помня от кога не съм била толкова отворена към хората. Комуникативна, общителна, позитивна, постоянно говореща... Да, все още говорим за мен. Не вярвате, нали? И аз нямаше да ви повярвам преди три седмици, ако ми бяхте казали, че ще напиша такива неща за себе си.
И започвам да разбирам колко всъщност позволявам на хората в "сектата" (за СГСАГ говорим) да ме определят и да ми втълпяват неща в главата. Винаги съм си мислила, че съм над тях и само дочаквам да свършат петте години мъка. А се оказа, че сама съм се оставила да ме смачкат и в същото време имам очаквания нещо да се оправи. Което няма как да стане. Върнах се назад в постовете си тук и се опитах да преброя колко пъти съм спомехала СГСАГ, и страха, и простотиите... В крайна сметка всичко зависи от мен и онези хора няма как да ме подтискат ако аз не им позволявам. Нали? (тук е момента всички да кимнете с разбиране и да викнете хорово "Да, разбира се!").
А споменах ли, че се чувствам и богата? Аз толкова пари не помня от кога не съм имала. Плюс 30 лева всяка седмица се отразява страхотно на фондове Море и Книги. Освен това по-миналата седмица излязох и за пръв път си харесах дреха и установих, че всъщност мога да си я купя. Сега, не евентуално някой ден. Не е чак толкова лошо, да ви кажа.
Смяната на настроенията ми продължава да си действа с пълна сила, но всичко е по-добре от миналата седмица. А това е основното в моя случай, нали знаете:)
П.С.: Все още чакам семейния Великден с нетърпение. След две седмици и малко Сапарева баня ни зове :)))
