Ех, какво да ви кажа? Настроенията ми се менят постоянно. Този път обаче не към лошо. Просто към малко по-спокойно щастливо, може би дори малко философско. Нали си знаем, че съм си дървен философ по рождение. Времето днес беше гадно и ме принуди да си остана вкъщи. Първата част на деня също не беше особено приятна. Много ме боля глава. Нали помните, че снощи бях на рожден ден? И се прибрах доста късно. За сметка на това сутринта родителското тяло успя да ме събуди по никое време, от което последва раздразнителност и главоболие. Обаче, за да съм честна, ще призная, че ставането към 10 започна да ми харесва. Не, не ме разбирайте погрешно - все още си обичам съня и нямам нищо против да си поспивам до 1-2 следобед. Обаче останових, че като стана в 10 имам толкова много време. Когато си мисля, че денят вече е към края си се оказва само 3 часа и имам още много време да се занимавам с разни неща, ако ще и само да си блея. Установих също, че трябва да си променя гледната точка за някои неща. Трябва да имам повече доверие в хората и в себе си. Станала съм абсолютна параноичка на тема приятелство и доверие. Постоянно се оглеждам зад гърба си и се чудя дали мога да се доверя на този или дали онзи наистина държи на мен. И мога да ви кажа, че това си е изморителна работа. В края на деня винаги мога да разчитам само на себе си, но това не значи, че хората около мен не заслужават доверие. Или поне шанс да покажат, че заслужават доверие. Да, и това е в списъка "Трябва да се поработи". Горкичкия списък ще вземе да екподира от толкова много неща натъпкани в него. Обаче позитивното е, че малко по малко започват да отпадат. Вярно, че на мястото на отпадналите се появяват нови, но като се замислите в това няма лошо. Поне вече го има желанието за промяна. А то е първата крачка към същинската промяна. Утре заминавам. Най-сетне се добрах до ваканцията, така че си събирам паралките и отивам на вилата. На спокойствие, почивка, чист въздух. И ще творя. Взимам си скицника и моливчетата, лаптопа с всичките ми писания, тетрадката с текстове и фотоапарата и отивам да творя преди да съм забравила как се прави. Вече не мога да дочакам да се махна от София. Започвам лекинко да се задушавам на едно място, една седмица промяна ще ми се отрази приказно. Освен това обожавам вилата. Обожавам Сапарева баня като цяло. Няма такова спокойствие и такава природа. Намислила съм и поне една разходка в Рила. Поне до беседката на Валявица, по реката. Само дано дано дано да е хубаво времето. Ако реши да се задържи такова гадно като днес ще ми отидат всичките красиви замисли. А това никак, ама никак няма да е добре. Много мразя да ми се развалят красивите замисли особено когато е виновно времето. Искам само слънчице и средна температута 25 градуса. Не е много, нали? Ами и аз мисля, че не е много. Стискайте палци. О, и в събота срещу неделя задължителната обиколка на църквата. И после яйчица и козунак с цялата рода. Ей затова обчиам Великден. И пак, отново, за пореден път се замислих за лятото. Нямам никакво търпение да дойде моето си лято. Топлото време, почивката, многоте свободни дни и часове. Не мога да ги дочакам. Успокоявам се, че има още само 3 месеца. А тези симпатични 3 месеца съдържат точно 47 не толкова симпатични учебни дни. 47 дни звучи и плашещо, и успокоително. Зависи как го погледнеш. Аз предпочитам да казвам САМО 47 учебни дни вместо ЦЕЛИ 47 учебни дни. Звучи ми по-добре, а и е кара да се чувствам по-добре. А за лятото имам много планове. Няколко по-големи и много мънички идеи, които много държа да осъществя. Даже ще взема да си ги нахвърлям някъде че да не забравя нещо. Засега ви оставям, вечерята е готова. А днес имам право да ям вкусна рибка. Постите почти свършиха, а аз свикнах да не ям месо, сирене, мляко и т.н. Даже мисля, че ще ми липсват. Изненадващо се чувствах много добре докато постя, въобще не ми беше трудно да отрежа от менюто животинските продукти. Но рибката няма да я върна, де. Отплеснах се. Хайде до после.
Тази чудна жизнерадостна песничка винаги ми напомня за лятото между седми и осми клас. А точно това лято заслужава да бъде запомнено. Вярно, лятото още не е дошло. Вярно, пролетната ваканция е само една седмица и един ден. Вярно, още съм малко болна и не мога да дишам както трябва. Обаче не мога са спра да се усмихвам. Не съм се явявала напоследък, обаче нямах много муза да пиша. А щом нямам муза да пиша, няма смисъл да си задръствам чудното блогче с глупави и ненужни постове. Всъщност дори този в много отношения няма да бъде от най-умните, но просто се чувствах длъжна да споделя прекрасното си настроение. Винаги, когато съм в такъв период, имам нужда да го споделям с хората. Научила съм, че когато усещаш щастието на някого, той малко или много го прехвърля и на теб. Много по-трудно се получават киселите финзиономии ако всичко около теб ти се усмихва. Както и да е, отплеснах се. И да, понеже се чувствам длъжна да споделя щастието си с вас, се чувствам длъжна да споделя и още по-чудната новина, че ме навести и вдъхновението. За всичко. И за писане, и за рисуване... Абе за всичко. И продължавам да си танцувам из стаята. Скоро се сетих, че освен, че ме кара да се усмихвам, ме кара да свалям и килца. Само дето тази седмица бях болна и нямах много силички за такива занимания. Обаче сега вече съм по-добре и още утре обмислям нова порция подскачане из стаята. Ако съм си самичка, разбира се. Не мисля, че мамето ще го изтърпи това. Между другото днес бях на тържество на братовчедка ми и се сетих какво вълнение бяха за всички тези тържества в първите години в училище. А те са толкова глупави и скучни. Обаче децата си се вълнуват. Мило ми стана, ако трябва да съм честна. И се замислих, че все по-малко стават мъничките неща, които могат да ме развълнуват. А това е един огромен пропуск. И определено трябва да се работи в тази насока. Сега нещо ми просветна, че не съм ви казала как се напих като тиква в събота срещу неделя. И то напълно неволно, като едно време. И понеже това прозвуча много кофти ще гледам да обясня. Напоследък където и да излезем с приятели си знам как ще ни протече срещата. Ако ще пием, значи то се знае и пием. Ако ще играем карти, значи ще бъде белот и толкоз и т.н. Та в събота бяхме на рожден ден. Нямах никакво намерение да пия кой знае колко и дори си въобразявах, че ще се прибера сравнително навреме в добро състояние. Ама друг път. Още на рождения ден пийнах добре, а после по някаква случайност се оказа, че всичките моми от The Club са се събрали в леля ми. Е как да не мина и оттам. А пък те имаха само вино. Един съвет от мен - НИКОГА, ама НИКОГА не мешайте водка и вино. Толкова глава май не ме беше боляла. Та, да. То това не че е за хвалба, даже напротив. Но мисълта ми беше, че точно тази вечер си беше както преди 2 години. Без да знам какво ще се случи, без да знам какво ще правя и какво няма да правя. И върху това трябва да се поработи, колкото повече такива моменти, толкова по-добре. И само да вметна, че много ми се ходи на клуб. Така че към всички възможни приятели и роднини, които ЗНАМ, че ми четат блога, ама не се издават - хора, ходи ми се някъде на клуб/купон. А ако толкова не можете да се сетите къде да отидем - и за това съм помислила и даже ще дам няколко варианта - ROCK it и Fans са един много добър избор, а ако не ви се ходи на рок клуб - Mojito също става. Разбира се, аз съм отворена и за още предложения. Ама бързичко, че иначе пак започвам училище, а ставането сутрин след тежка нощ ме убива. Да не говорим, че Боби има рожден ден... сега. Боби, честит рожден ден, мила<3 Другите пожелания утре (днес) вечерта. И като казах вечерта, то направо си станало утре. Така се отнесох в писания на абсолютно безсмислени неща, че не видях, че то станало 1 часа. Ама това си е моят блог и мога да си пиша колкото си искам безсмислени неща, пък! До СКОРО (обещавам), драги ми смехурковци. Преспанските камбани ме зоват.
