Suddenly I can't stop smiling...

Песен на деня- Wickeda-Mariana

Тази чудна жизнерадостна песничка винаги ми напомня за лятото между седми и осми клас. А точно това лято заслужава да бъде запомнено. Вярно, лятото още не е дошло. Вярно, пролетната ваканция е само една седмица и един ден. Вярно, още съм малко болна и не мога да дишам както трябва. Обаче не мога са спра да се усмихвам. Не съм се явявала напоследък, обаче нямах много муза да пиша. А щом нямам муза да пиша, няма смисъл да си задръствам чудното блогче с глупави и ненужни постове. Всъщност дори този в много отношения няма да бъде от най-умните, но просто се чувствах длъжна да споделя прекрасното си настроение. Винаги, когато съм в такъв период, имам нужда да го споделям с хората. Научила съм, че когато усещаш щастието на някого, той малко или много го прехвърля и на теб. Много по-трудно се получават киселите финзиономии ако всичко около теб ти се усмихва. Както и да е, отплеснах се. И да, понеже се чувствам длъжна да споделя щастието си с вас, се чувствам длъжна да споделя и още по-чудната новина, че ме навести и вдъхновението. За всичко. И за писане, и за рисуване... Абе за всичко. И продължавам да си танцувам из стаята. Скоро се сетих, че освен, че ме кара да се усмихвам, ме кара да свалям и килца. Само дето тази седмица бях болна и нямах много силички за такива занимания. Обаче сега вече съм по-добре и още утре обмислям нова порция подскачане из стаята. Ако съм си самичка, разбира се. Не мисля, че мамето ще го изтърпи това. 
Между другото днес бях на тържество на братовчедка ми и се сетих какво вълнение бяха за всички тези тържества в първите години в училище. А те са толкова глупави и скучни. Обаче децата си се вълнуват. Мило ми стана, ако трябва да съм честна. И се замислих, че все по-малко стават мъничките неща, които могат да ме развълнуват. А това е един огромен пропуск. И определено трябва да се работи в тази насока. 
Сега нещо ми просветна, че не съм ви казала как се напих като тиква в събота срещу неделя. И то напълно неволно, като едно време. И понеже това прозвуча много кофти ще гледам да обясня. Напоследък където и да излезем с приятели си знам как ще ни протече срещата. Ако ще пием, значи то се знае и пием. Ако ще играем карти, значи ще бъде белот и толкоз и т.н. Та в събота бяхме на рожден ден. Нямах никакво намерение да пия кой знае колко и дори си въобразявах, че ще се прибера сравнително навреме в добро състояние. Ама друг път. Още на рождения ден пийнах добре, а после по някаква случайност се оказа, че всичките моми от The Club са се събрали в леля ми. Е как да не мина и оттам. А пък те имаха само вино. Един съвет от мен - НИКОГА, ама НИКОГА не мешайте водка и вино. Толкова глава май не ме беше боляла. Та, да. То това не че е за хвалба, даже напротив. Но мисълта ми беше, че точно тази вечер си беше както преди 2 години. Без да знам какво ще се случи, без да знам какво ще правя и какво няма да правя. И върху това трябва да  се поработи, колкото повече такива моменти, толкова по-добре.
И само да вметна, че много ми се ходи на клуб. Така че към всички възможни приятели и роднини, които ЗНАМ, че ми четат блога, ама не се издават - хора, ходи ми се някъде на клуб/купон. А ако толкова не можете да се сетите къде да отидем - и за това съм помислила и даже ще дам няколко варианта - ROCK it и Fans са един много добър избор, а ако не ви се ходи на рок клуб - Mojito също става. Разбира се, аз съм отворена и за още предложения. Ама бързичко, че иначе пак започвам училище, а ставането сутрин след тежка нощ ме убива. Да не говорим, че Боби има рожден ден... сега. Боби, честит рожден ден, мила<3 Другите пожелания утре (днес) вечерта. 
И като казах вечерта, то направо си станало утре. Така се отнесох в писания на абсолютно безсмислени неща, че не видях, че то станало 1 часа. Ама това си е моят блог и мога да си пиша колкото си искам безсмислени неща, пък! 
До СКОРО (обещавам), драги ми смехурковци. Преспанските камбани ме зоват.