Your fears will pass away...

Уникална песен, много любима <3
Досега гледах  The Help. Отново. Прекрасен е филма, продължавам да твърдя, че трябваше да вземе Оскара. Много вдъхновяващ, има си от всичко - тъжни моменти, забавни моменти, много добра актьорска игра /Октавия Спенсър и Вайола Дейвис са страхотни, дори Ема Стоун прави добра роля/.
Нямам идея как отново стигнах до саундтрака на Властелина. Не мога да се откъсна и това е.
Изнесох си доклада по философия. Дори аз не очаквах, че ще се получи толкова добре. Доволна съм, една грижа по-малко. Утре имам технология на строителството с Вещицата, ама и то трябва да мине без големи ядове. Поне така мисля, ще видим. И, много е важно да не забравя, по физическо Софи трябва да ми помогне с проклетите диаграми по механика за контролното в понеделник. Започва втория срок, ще се наложи мъничко да постегна нещата ако искам да взема стипендия поне в края на годината.
И вече много искам да се стопли времето. Не мога да го понасям този студ повече. Искам си топлото слънчице, за да ми върви по-лесно... абе всичко. Не искам много - само 20-22 градуса навън, така ще ми стопли душичката.
Което, не знам защо, ме подсеща, че в петък съм на протест срещу пълната забрана за пушене. Категорично отивам и категорично съм против тая глупост. Нали знаете, че съм малко манияк на тема свобода и най-мразя някой да ми казва как да живея, да "се грижи за здравето ми" и т.н. Мое си е решението дали ще пуша или не и къде точно ще го правя.
И съм сърдита на Катето. Не ми се обади за протеста срешу застрояването на българското черноморие. МРЪН!
Въобще напоследък нещата вървят добре /и пак го казвам, въпреки че знам, че не трябва да го казвам - какво да направя, тъпичко съм/. Освен Chelsea :( Търпението ми е на ръба, колко пъти казах, че този идиот Бенитес нищо хубаво няма да направи. Предупредих, ама кой да ме слуша. Дали да не сменим темата, че се ядосвам...
Ооо, утре ще ходя за книга. Похвалих ли ви се? Не съм? Лошо. Е, утре ще ходя за книга. Последното ми търсене се увенча с голям успех - Дъщерята на пеперудите беше страхотна. Много лесна за четене, с много смисъл и история, която за мен си има и лично значение. Ох, само ако в българските книжарници имаше книгите, които искам... Имам дъъъълъг списък с книги, обаче повече от половината ги няма в България. С удоволствие бих ги поръчала от чужбина, обаче няма как. И много се дразня, ама нямате си напредстава колко много. Искам да прочета новата книга на Роулинг, все пак израснах с Хари Потър /да, това ми беше детската мания/ обаче все още не мога да си позволя да дам толкова пари, просто ги нямам в наличност. Само да ми дойде рождения ден - ще се затрупам с книжки.
И държа да отбележа, че в целия пост нито веднъж не се споменава черната думичка страх. Муа-ха-ха!

Even on my weakest days I get a little bit stronger...

Исках песен, която да ме накара да повярвам. Признавам, понякога получаваш това, което искаш.
Не, че деня беше лош. В много отношения беше може би един от най-спокойните. Сутринта се събудих със страх, както винаги в учебен ден. Странно обаче, когато стигнах до СГСАГ не ме беше страх. Не мисля, че скоро ми се е случвало. Може би нещата се променят, може и аз да пораствам, а може просто да ми е такъв деня. Ще видим как е утре, обаче дори сега нямам никакво намерение да заспивам със страх или, по-голямото зло, сълзи. Напротив. Въобще не мога да си обясня защо съм толкова спокойна и си се усмихвам сама на себе си. И то като се има предвид цялата лудница. Май аз съм единствената в цялото семейство, която се чувства така. Май сме в затишие пред буря. Даже мисля, че вече я чувам да идва. Още утре се задава семеен скандал и този път май ще обхване цялата ни скромна фамилия. От кога разправям, че сме като италианско семейство. Само че за пръв път имам план за действие. Дългите 17 години, в които се състои живота ми, ме научиха, че с моето семейство трябва да се действа дипломатично. Ще стане цирк, аз си знам. Само се чудя пуканки ли да си взема или да си покажа акробатичните изпълнения. Третия вариант е да се покрия някъде в Мексико и да остана незасегната. Доколкото се познавам, втория вариант е най-вероятен. Е как да се занимавам да мисля за СГСАГ...
Ей сега ми светна, че трябва да изнасям доклад по философия утре. Не го знам. Ни една думичка не помня от това, което писах. Пак ще трябва да уча в движение. Да, знам, че понякога сама си усложнявам живота, не е нужно да ми го казвате. Същата работа като с изгубената папка по геодезия. Никаква идея нямам къде е, цялата стая си подредих - няма я, да му се невиди! Хубавото е, че днес спасих положението, ще ми трябва чак за по-следващата седмица. Дотогава трябва да измисля от къде да изровя табличките 'дето попълвахме. Има време, ще го измислим.
Поста пак стана някакви безсмислени изречения. Аз предлагам да вкараме малко култура - вече нямам търпение да дойдат Оскарите. Има още един месец, едва ще го изтрая. Изгледах филмите /някои дори по два пъти/ има много добри попадения, имам си фаворити и любимци... И този път министерството на образованието е милостиво - на 25-ти не сме на училище. Церемонията е на 24-ти срещу 25-ти, така че като свърши ще мога да се наспя, а не като миналата година да се явя приличаща на кръстоска м/у Самара /да, тази от Предизвестена смърт/ и Ам-гъл /същия, от Властелинът на пръстените/. Искам само да дойде края на февруари. Не искам много, нали?
И после края на март - вече много искам да видя какви са ги свършили с екранизацията на The Host. Уникална книга, въпреки че повечето я отписват, защото авторът е Стефани Майър. Плюс че много харесвам Сирша Ронан и трябва пък да направи добра роля!
Днес, между другото, пих чай с ябълка и канела <3 Единствения чай, който обичам, ама много го обичам. Винаги ми напомня на Еврофутбола и на всичките спомени, които ми останаха от него. Ура за чая!

You can't always get what you want...

Много любима песен, отдавна не се бях сещала за нея.
You can't always get what you want - факт. Ето например сега искам навън да е топло. Искам да изляза да се разхождам. Искам да отида там, където всичко е по-красиво. Искам небето да е чисто и да се виждат звездите. Искам утре да си остана вкъщи на топличко и да си чета книжка. Искам СГСАГ да ми се разкара от главата веднъж завинаги. Искам вече да е петък вечер. Искам да намеря някоя нова песен, която да ме накара да изляза утре сутринта. Искам да не се налага тепърва да уча по предприемачество. Искам да се усмихна. Искам да стоя далече от нещата, които не ми го позволяват. Искам да отида до вилата. Искам да прекарам един цял ден с майка ми. Искам да започне футболния сезон. Искам на мач. Искам да карам ски. Искам да карам и колело. Искам отново да се върна в петък вечер. Искам малко вдъхновение. Искам острилка, за да си подостря моливите. Искам 1-ви април да дойде по-бързо. Искам да се видя с леля. Искам да изляза навън точно в този момент. Искам да отида до Банско. Искам да танцувам. Искам сладолед. Искам на море. Искам нова книга. Искам кафе. Искам да живея. Искам да говоря с дядо поне още веднъж. Искам July Morning.  Искам винаги да съм себе си. Искам да съм щастлива. Искам свобода. Искам, искам, искам и все така заспивам...

Смахнати сме всички...

Бях я забравила тази песен <3
Страхотно си живея напоследък, не отричам. Колко пъти обясних, че стоя ли далече от СГСАГ ми е екстра вие не ми вярвате.

Ей това са ни умните погледи ;)

Добре че е Ильо, де, да ме светне за концерта на Милена. Толкова ми се ходеше някъде и пуф! - Милена във Fans. Какво по-хубаво? Време беше поне една петък вечер да изляза някъде било то клуб, бар или въобще нещо от сорта. И беше страхотно! По някаква абсолютна случайност и Кали беше там. Много му се радвам на това момиче, едно такова усмихнато и позитивно. И не я бях виждала от 100 години, идеално се получи. И много държа да отбележа, че Ильо дойде навреме! Аз бях сигурна, че корени ще пусна докато го чакам.
А щом има Милена Славова има и мама и Борислава /добре, де, и Кики :)/. А двете куковици даже се бяха понапили мъничко /добре, де, всички се бяхме понапили/, та бяха в страхотно настроение. А те ако са в страхотно настроение няма как да не те заразят. Пийнахме, потанцувахме... Абе както си трябва. И мамето даже си тръгна преди мен /много й се спяло/. Знаех си, че рано или късно ще получа пълното доверие! Почти съм сигурна, че с Ильо се прибрахме към 3 и 30. Почти.

В събота съответно реанимирах. Не, не беше толкова тежко, колкото си мислите. Ама реших, че една събота вкъщи няма да ми се отрази толкова зле. Еее, като не броим късния следобед, ама то беше излизане за един час, така че... Пък наще, тези ненаситници, пак ходиха нагости. Понеже не им стигна Онова напиване преди две седмици, трябва да си затвърдим възможностите. Не, че се оплаквам. Аз обожавам да съм си сама вкъщи. И вечеря си направих /противно на очакванията!/, и едно филмче изгледах и си потанцувах /от много време не го бях правила, страхотно се чувствах/. Тамън тези дни си пораздвижих малко кокалите. Ох, само да мине зимата...

Като казах да мине зимата, днес бях цял ден с Ива. Не че не се виждаме почти всеки ден, ама днес бяхме много време заедно - супер си изкарахме. Направихме си мини обиколчица на центъра. Пихме по едно кафе на Витошка. Не, попринцип нямаме пари за Витошка, само че там се пуши в онези симпатични шатрички с печките, в които на петата минута даже ти става жега. После ходихме да ядем пица някъде на Алабин, която даже беше вкусна! И си запалихме свещички в Света Неделя, много се радвам. От много време не бях влизала ей така в църква, а си ми беше навик. Само да мине зимата... Та, говорейки за зимата, пак се озовахме в аварийния изход на мол-а /изненадхте ли се?/. И ни хвана лигнята. Не, всъщност Ива я хвана лигнята! А тя е много заразна, вие знаете. Мислех да кача снимки с рисунките /не е много лесно да се рисува с фасове/, обаче май са прекалено добри, за да бъдат публикувани в някакъв си блог, който дори не се води редовно. 

А, между другото, дори не знам защо ви го разказах всичкото това. Май е по-скоро заради мен си отколкото заради вас. Свиквайте, понякога мога да бъда голяма егоистка. Обаче много ме очарова мисълта да се върна в старите постове след година, две или три, да прочета този същия пост и да се сетя за онази вечер във Fans или онзи ден с Ива, все моменти, в които съм се усмихвала истинки. Хубаво звучи, нали? Ох, само дано продължа да си водя блога... поне от време на време. 

Утре е понеделник иииии не съм на училище, йей! Поне една полза от референдума да извлечем, 'щото то други не се очертава да има. Мисля обаче, че най-сетне ще седна да си довърша "Дъщерята на пеперудите" - книгата е страхотна, а все нямам време да си почета на спокойствие. Сега обаче имам мноооого време и вече ме сърбят ръчичките /и очичките/, така че ви казвам лека нощ. Засега /никога не се знае какво ще ми щукне в малките часове на нощта/.

Sunday Evening...

Попринцип не харесвам Muse, но тази песен има някакво по-особено значение. Май.
Предполагам, че този блог не е нещо, което мога да водя всеки ден. Ще се наложи да го преживея.
Не мога да понасям неделните вечери. Не мога да понасям мисълта, че утре трябва да се върна в СГСАГ. Не знам как точно да го изразя с думи. Това място просто ме ужасява, поне в повечето случаи. Не ме е страх. Не е точно това думата, по-скоро ме подтискат болните амбиции. Или просто аз сама си се подтискам. Би трябвало да гледам по-повърхностно на нещата, още година и половина имам да избутам, после мога да си продължа по моята си пътечка.
Като го чета тоя блог е все едно са писали двама различни човека. Единия е повече по-философската част и депресарското настроение се е наместило на централно място в писанията му. Другия е по веселите постове, леко иронични и по-приятни за четене. Абе ужас и безумие. А толкова добре ми вървеше деня. Chelsea току що биха Arsenal, какво по-хубаво. Вярно, че от страна на зимните спортове не е най-хубавия ден, все пак... И, разбира се, трябваше да се вкисна. Не схващам какво точно ми има. И не може ли поне веднъж да знам защо се вкисвам. Най-обичам така.
Искам...знаете ли какво искам? Който има идеи моля да ги сподели.
Май искам да отида до Сапарева баня. Да си прочистя малко главата, че нещо пак изпуших и пак започнах да пиша (и да говоря) глупости.
А пък в четвъртък съвсем изкуфях. Ей, не е лесно с тая моя крехка възраст. Та в четвъртък към 5 часа ме хванаха лудите, ама яко, и тръгнах да се разхождам. Идеята ми беше за половин час да изляза и да се прибера. Дръжки. Прибрах се в 10 и нещо. И най-страшното е, че до 8 и 30 си бях сама. Абсолютно сама по улиците. Е, аз и празния ми поглед, естествено. Ние с него сме неразделни. И после се чудя защо, аджеба, си мислят, че съм малко шантава. Абе...шантава история.
Което ме подсеща, че може би петъчната ми истерия още не ме е пуснала съвсем. Отдавна, ама много отдавна не съм плакала така. И то без да имам особено желание. И не с глас (и по-добре). Само едни сълзи и няма спирка. После крещях, много крещях. А най-страшното дойде, когато съчетах и двете в едно. Абсолютна истерия. Що не отида някъде на тихичко и спокойничко да ми е мирно на главата.
И за финал - това ми е може би най-безсмисления пост в целия блог до този момент.

New Begginings

Jana Kramer е новото ми откритие. Има няколко много добри попадения.
Честита нова година!
Да, знам, нямаше ме известно време. Аз си знаех, че като почна училище и ПУФ ще изчезна някъде за дъъъъълго.
Е да, ама вече е 2013. И през 2013 ще се водя блог редовно. Защото обичам да си водя блог. И няма пък да го зарежа. Освен това без него мамето остава крайно неосведомена за крехкото ми състояние на духа. А не бива.
Днес съм в чудесно настроение. Всъщност от доста време съм в чудесно настроение.
Изкарах си уникална Коледа. Не съм очаквала, че може да се съберем заедно и да се смеем толкова много.
И чудна нова година имах. След цялата сага и борба, която водих къде ще сме, какво ще правим и т.н. накрая си останах в София с най-близките ми приятелки и не съжалявам ама въобще.
Имах намерение да напиша дъълъг пост, който описва повечето ми преживявания в месеците на отсъствие... но не.
Ново начало, няколко нови начала, нови години... важното е да има НОВО в изречението. И в този ред на мисли имам нов телефон със стотици нови приложения, които ще разучавам в час по предприемачество.
Днес с нашите гледахме Хобит. И съответно пак съм в Толкин мания период. Много си ги обичам тези периоди, ей!
И това ми напомня, че вече си имам акаунт в Youtube. И правя клипчета. Много ми харесва, веднъж дойде ли ми музата...
А пък утре съм го нарочила за ден на Властелинът на пръстените. Пуканки, течен шоколад (най-вероятно Nutella) и цял ден дългите версии на филмите. Йей за Властелина. И за Питър Джаксън. И за Толкин, разбира се!
А пък в петък отивам на лов за книги. Взимам си списъка и отивам по книжарниците да си изхарача спестяванията.
И искам да отида да видя Калина. Много ми е домъчняло вече. Може в събота, само да не ме хване мързела.
А пък в понеделник съм на училище. Обаче има цели 4 дни до понеденик, бива ли да го мисля от сега. Не бива. Само че понеже се познавам знам, че ще го помисля малко. Ама не сега. Сега ще си чета. Мисля да довърша Save me тази вечер. За тази цел ще се наложи да приключвам.
До скоро. 
До утре.