18 and Life You Know

Ииии най-сетне пълнолетна :)))
Пак няма да се впускам в подробности за изкарването. Поне не прекалено, но със сигурност беше най-хубавият ми рожден ден. Без фиести и десетки хора. Всичко на всичко го изкарах с не повече от 15 човека и то събрани общо от целия ден. И трябва да ви кажа, че беше идеално.
Още в 12:15 с нашите хапнахме от тортата, която трябваше да бъде изненада (много беше вкусна). Даже и свещичка изровиха от някъде. Много приятно тръгна.
Целият ден на 24-ти го изкарах с майка ми, баща ми и леля ми. Други не ми и трябваха, за мен тя са най-важните. Мотахме се, говорихме си, аз говорих по телефона... :))).
Бях обещала на баща ми да мина през Ицо. И минах. Както винаги там забавлението ми е гарантирано, така че няма въобще какво да го обсъждаме.
Вечерта си дойде ред на приятелите, търсенето на клуб, в който да пускат непълнолетни и, няма как, първото ми напълно законно напиване ;)))
Озовахме се в Lorca, което е много приятно клубче, в което, забележете, се пуши, не е скъпо и пускат много готина музика. Какво повече може да иска човек.
Както ви казах - без подробности.

Somewhere Only We Know

Ех, време за блога.
Официално учебната година приключи. Минах и през последните две седмици изведена пркатика и най-сетне мога спокойно да кажа, че съм свободен човек.
Имам да разказвам толкова много...
За чертежите и ада, през който минах, за working vacation-а и двата уикенда след това в Сапарева баня, за Bon Jovi, за футболните мъки, за гореспоменатата изведена практика, за Ива и Мади, за Ильо, за поредицата от вечери в Македонеца, за Dancing Stars, за протестите, за котето Чери, за пътя към Широка лъка, за самата Широка лъка, за купона,  за музиката, за обратния път към София, за филмите, за книгите, за университета в Милано, за страха, за спокойствието, за щастието...
Но разбира се, сега не е момента. Може би някога ако ми дойде музата. Може би. Най-вероятно обаче ще си останете неинформирани за изминалите три месеца. И най-вероятно ще се наложи да го преживеете.
Добрата новина е, че най-сетне имам време и желание да пиша тук.
И докато то не отшуми отново ще се виждаме все по-често.
Засега ви оставям да се радвате на тази радостма вест.
И нека всички стискаме палци този път наистина да бъде доскоро :)