I'm walking on sunshine wooah and...Handy cup on popcorn!

Песен на деня - Katrina and the Waves-Walking on sunshine

Прекрасен ден! Всичко беше разкошно. И двата часа по практика с учебниците по история, и в крайна сметка не ме изпитаха по история. И биричките при Ицо, и глупавите гълъби, и залога на Вашингтон, и хенди къп на пуканки, и 15+ на бири (Негъра срещу Ариана), и всичко останало.  Затова обичам март. То е нещо като пробуждане. Цялото разочарование и отчаяние от зимния студ е заменено от слънчево време и добро настроение. Като нова надежда. И наистина съм пълна с нова надежда. Само дано се задържи така по-дълго. Усещането, че не те е страх от нищо и просто излизаш навън и нищо не може да пипне, е разкошно. От много, много, много отдавна не се бях чувствала толкова свободна. А от още по-отдавна не съм си лягала с нетърпение утре да се събудя. От не знам вече колко време си лягам по-скоро, за да заспя и да не мисля и да не истерясвам. Като си лягах стисках палци да спя колкото се може повече, ако може дори и целият ден. Сега искам да затварям по-бързо очи, за да дойде утре. Не че има нещо да се случва утре. Просто пак ще е топло и слънчево навън, събота е и мисля да си изкарам целия ден навън. Или на по биричка с Ивето и Ильо, или с книжка на моето си място в градинката зад блока. Или ще ходя да се разхождам на някъде. Без цел, без посока. Слагам си слушалките и тръгвам пък където стигна. Преди постоянно правех така и си ми беше екстра. Общо взето този март ми носи усещането, че пак съм 7-ми клас и съм си 100% аз. Може би този път наистина вървя в тази посока. Само че този път съм научила повече неща и знам от какво и от какви хора трябва да се пазя, за да не изгубя себе си по пътя напред. Да, март е хубав месец. През март започнаха мачовете от пролетния полусезон. Левски върви добре, в неделя пак сме на мач йей! През март започват и все повече хубави концерти. В сряда трябваше да ходя на един, но не отидох, защото си останах самичка. Сега съжалявам. През март времето се затопля времето и започвам да си вадя летните дрехи. Тази година още не съм я свършила тази работа, ама има време. Евентуално в неделя. През март всичко става по-цветно, по-топло и по-хубаво. Март е месецът на новата надежда. А аз имах нужда от малко нова надежда. Сега отивам да си лягам, защото колкото по-бързо заспя, толкова по-бързо ще изгрее слънчицето и ще стане утре. Просто събота, 24 март 2012г. И аз го чакам с нетърпение просто защото е събота, 24 март 2012г. и защото и той както всички други, ще бъде единствен и уникален.

Happiness comes with the little things...

Песен на деня-Don Omar ft. Lucenzo

Тая песничка такива спомени. Не е баш обичайния ми стил, обаче спомени, спомени, спомени... И е такава весела. Пък аз обичам весели танцувални песнички. Абе тия дни съм много усмихната и доволна от себе си. Не съм писала отдавна, много неща се случиха и въпреки тях се чувствам много добре. Много се харесвам така. От миналата седмица в сряда, когато писах последно, съм си все така. В събота бившите "най-добри приятелки" направиха опит да ме вкарат в драма, ама нещо не им се получи. Много съм доволна от което. Те, видиш ли, не искали повече да сме близки, което май трябваше много да ме изненада и да ме натъжи. Пък аз не само че това отдаааавна го знам, а пък и вече не ми пукаше особено. Та да, този опит за филм се оказа доста неуспешен. Разбира се, въобще не очаквам нещата да бъдат оставени така. Ще ми цъфнат с поредното драматично изпълнение веднага щом го измислят, ама някак си не ме интересува много. Аз когато още държах на тях и исках да оправим нещата (въпреки че цялата история за мен няма логика, те си решиха, че ще проима проблем) та те ми се правеха на инетерсни. Сега се очаква да им се моля едва ли не да сме приятелки. Е тука не уцелиха човека тоя път. Момичето, което бях преди година и нещо сигурно би го направило. Сега обаче не. 

Както и да е, твърде много време отделихме да такива незначителни подробности. Теди свири в ROCK it! Беше много хубаво и по-добро от това, което очаквах. Особено само за 1 месец репетиции. И неделя беше много хубаво. С момите от The club бяхме в Южния парк на слънчице. И бяхме ама наистина всички. Че и Милена със сина й, и Лъчето, и Калинка. Е прекрасно се чувствах. И то едно слънчице като пекнало. Приказака. И пак успяхме да изгубим Лъчето. Тоест в този случай тя ни изгуби нас. И скочи от влакчето. Абе голям смях беше цял ден. И с мамето отидохме и се върнахме пеша. Откога искам да се разходя ей така на хубавото време без да ми е студено и да бързам. Просто да се разхождам. Че даже предоставям и снимки от въпросното събитие.
Иначе ако трябва да съм честна седмицата не е от най-прекрасните. Много бавно върви, добре че почти свърши. Утре, разбира се, ще е най-кофти деня. Обаче аз пък не й се давам на проклетата седмица. Няма пък. Само утре да мине без поражения и после пак два дни почивка. И после пак цяла седмица в чакане на почивката. И така до априлската ваканция (само още 2 седмицииии!). Попринцип това еднообразия веднага може да ме скапе настроението, ама няма да стане сега. Казах. Още малко. Сега е топличко, започваме да излизаме. Концерти, мачове, биричка в парка... Има само още 58 учебни дни до края на годината. Ами че какво са 58 дни. И през тях ще минем. И минем ли през тях после става приказно.
Между другото днес си намерих нов много ефективен метод за оправяне на настроението. Тъкмо бях тръгнала нещо да се скапвам, ама изненадааа! По радиото (съдба, аз попринцип НИКОГА не слушам радио вкъщи) пуснаха Ai se eu te pego, която също ми е много любима (и то по РОК радио, моля ви се) и аз пък станах да си танцувам. Ей така ми дойде. А веднъж като ми тръгне така ехеее... Пуснах си плейлиста с такива весели танцувални песнички и стабилно около час си танцувах кикерчих въртях... Абе може би и трите из стаята. Е как да не ми е хубаво. И се сетих, че много ми се ходи на купон. Да потанцувам най-вече, пък и да пийна текила  кхъм, да хапна лимончета. И така драги. Оставям ви засега, защото обмислям втори дубъл. Дано съседите не ми се разсърдят много за тая пачанга. И дано, о дано, никой не ме вижда през прозорците, че с мойте танци и в лудницата има вариант да свърша. МИНИМУМ!

CHELSEA CHELSEA CHELSEA...

Няма песен за деня. Има само много емоция. Ето за това става въпрос. Ето за това чувство, което носи футбола ви говорех и в предишните постове. Велико! Днес не ми беше кой знае колко прекрасен ден и само 120 минути успяха да променят всичко и да го направят идеален. Много драма, много различни усещания. Като започнем от нервите, които ми се явиха още къде 3 и не ме оставиха до последния съдийски сигнал, лекото спокойствие след двата гола, после пак паника след техния... И чистата дузпа, и продълженията, и четвъртия гол и края на мача. Много добри Дрогба, Рамирес, Лампард и Иванович. Велик Джон Тери! Ще ме извините за леко несвързаните изречения, още ми е прекалено емоционално висчко. 1/4 финал! И си пожелавам симпатягите от АПОЕЛ. 
Утре с комбинирания шал на Левски и Челси на училище. Което ми напомня (ако въобще е възможно да забравя) утре- Левски - Локо Пловдив за Купата на България. Футболната седмица върви прекрасно а дано така да продължава. 
Сега ви оставям, отивам да изпуша една цигара, да се успокоя от емоционалната вечер доколкото е възможно и да си лягам, за да няма пак успиване утре. Само още няколко думички за финал.
CHELSEA the pride of London... the pride of England!

I'm gonna live my life...

Песен на деня - Bon Jovi - Have a Nice Day

Long time no see huh? Да, тези дни много ме мързеше. И като не съм в настроение нещо ми се изпарява желанието да пиша. И чета едни такива оптимистични блогове и още повече ми се изпарява желанието. Така де, изпаряваше. Снощи нещо ми прищрака в главата и ме удари едно щастие. Убийте ме не знам защо. Ей така прещраках и си пуснах едни жизнерадостни песнички и така добре се почувствах. Разбира се трябваше навън да е мрачно и гадно, но пък за сметка на това цял ден в неделя си стоях вкъщи и си почивах, ама наистина си почивах. Гледах биатлон гледах и мачове и накрая преполових Еманципирана магия на Пратчет, която чета вече за 3 пъти. Ех, тази Ескарина. Може би и на цялостната почивка се дължи настроението. От кога не си бях отпускала мозъка така. И отдавна не е имало скандали вкъщи. Даже напротив. Учудващо всички се разбираме и чувството за хумор пак е в действие. Като едно време. И като заговорихме за едно време може би има и още една по-истинска причина за подобреното настроение. Една доста неочаквана среща, която ми напомни на много предишни моменти и предишното аз. Не, човекът не е мой близък или някой, който означава много за мен. Но ми напомни на едно място, което обичам и което винаги ме кара да се чувствам шастлива, на място и изпълнена докрай. Отдавна не бях получавала такъв "знак на съдбата". Не, разбира се, че никой друг не би го приел по този начин. Просто среща в тролея. За мен беше все едно някой ми казва just fight back! Малко ме разтърси и се сетих за толкова много неща, които можех и знаех. И в крайна сметка, мамка му, ми е омръзнало да позволявам на неща, които нямат значение и хора, които не го заслужават да ме променят. Не знам защо такова дребно нещо успя да ме накара да повярвам в нещата, в които сама се убеждавам вече години, но факт - проработи. Да не забравя да му благодаря на това момиче някой ден. 
Днес дори не спах в училище. Нещо и енергия имам повечко и цял ден се мотах из коридорите, със Софи беше голям купон първите два часа голямо хилене. Остатъка от деня с Алекс пак същото. И дори контролното по технология не ми се опъна. Един от най-хубавите понеделници, които съм имала, особено напоследък. Все пак е понеделник, за Бога! А пък като се прибрах и установих, че нямам за учене (моля да се отбележи, наистина нямах нищо за учене!) и така хубаво попяхграчих. Пуснах си музика и ей така си пях и си танцувах и се разхождах из апартамента. Отдавна не го бях правила и бях забравила колко е хубаво. И дори факта, че утре съм на английски не може да ме накара да се почувствам по-зле. А освен това съм запланувала като се прибера най-сетне да си изрисувам папката. От миналата година я мъкна една такава грозна черна. Време й е да придобие и тя малко позитивизъм. Освен това добрите новини продължават. Тази седмица ще е лека и спокойна, а в събота ще е 17 градуса и цял ден съм със старата компания. Ще ходим да гледаме Теди в ROCK it, а посля някъде ще приседнем на слънчице да пием биричка. Ех, нямам търпение вече. Ей това искам. Хубаво време, бира и цигарки, непрекъснатото трепетно очакване на нещо и разбира се малко оптимизъм. И определено имам нужда от едно плуване във фонтаните на НДК, въпреки че го праехме, когато бяхме по-малки. Още сме деца, мамка му! А това са ми едни от най-хубавите спомени. Хубави дни се очертават. Само малко да си стъпиме на краката и всичко е 6. А че ще си стъпиме на краката то е ясно. Всичко ще се оправи. От много време не съм го казвала и определено не съм го чувствала. Май нещо наистина не ми е наред с главата. Или съм шизофреничка, или съм прекалено чувствителна и съм способна всеки ден да се чувствам по различен начин. Но всичко ще се оправи. Нищо, че имам още много драми на главата. Всичко ще се оправи. Нищо, че много хора в СГСАГ не мога да ги понасям. Всичко ще се оправи. Нищо, че има още 66 учебни дни. ВСИЧКО ЩЕ СЕ ОПРАВИ!

After sunshine comes the rain...

Песен на деня -  Hammerfall-I Believe

Не трябваше да избързвам. Знаех си, че толкова много добро настроение и то в продължение на няколко дни ще доведе до разруха. Просто го очаквах този момент. Не мога да разбера какво ми има. Защо всички други могат да се забавляват и да бъдат добре само аз не мога да се отпусна и да се зарадвам за малко повече. А най-глупавото е, че ако някой ме попита какво ми има няма да мога да отговоря. Рално би трябвало да ми няма нищо. Разбира се има някои неща, които винаги могат да ме накарат да се чувствам зле, но не мога вечно да се оправдавам с тях. Няма да е честно. Не знам какво ми стана. В последните вече 3 години не мога да намеря това, което бях. Искам да бъде като преди. Искам да се усмихвам като вървя по улиците ей така без причина, искам да мога с чисто сърце да кажа, че всичко е чудесно, искам да почувствам вярата в живота и в света. Искам да бъда каквато бях преди. Всички ме познаваха като позитивна и усмихната и наистина бях такава. Обичах всичко, което беше около мен и дори трудните моменти не можеха да ме докарат до състоянието, в което съм сега. После не знам какво точно се случи. Аз самата не мога да се понасям. Постоянно мрънкане, оплакване, рев и дори някаква доза егоизъм. Коя съм аз? Защото определено не съм това момиче. За глупавите ми 16 години не би трябвало да ми пука толкова. Отстрани изглежда толкова лесно. Всички други си отварят сърцата и допускат нови хора в живота си без да се страхуват от тях. И аз го можех, но вече не помня как ставаше. 
Нужно ли е да споменавам, че целия ми ден е отвратителен? Не че нещо кой знае колко лошо се е случило. Обвинявам и снега, между другото. Точно се бях зарадвала, че идват топлите дни, ама йок. Само студ. И пак съм си вкъщи самичка между глупавите 4 стени в стаята и слушам тъжна музика. Това си е направо като нов ритуал само дето е доста по-песимистичен и гаден. И съм самотна. И не вярвам на никого. Отново. Абсолютно на никого. Това моето си граничи с абсолютната параноя. Днес с Фифи цял ден си пишем смс-и и във фейсбук и започнах да се усещам, че дори на него не му вярвам, а той е може би единствения, който досега не ми е направил нищо лошо, напротив. 
Чудя се кога ще се прибере някой и не съм сигурна защо. Искам някой да дойде, за да не съм сама, защото тишината в тоя проклет апартамент ще ме задуши. Със слушалки съм и пак чувам шибаната тишина. От друга страна ако някой се прибере най-вероятно ще стане някой скандал, напоследък точно така се получава. А точно сега май нямам силички и за скандал. Майка ми няма интернет на компютъра и ще иска моя. И може би е по-добре, някоя книжка ще ми се отрази добре. Нещо лекичко и разведряващо или дори вдъхновяващо докато събера пари за втората час на Хрониките на Амбър. 
Трябваше да си изчистя стаята, обаче не стигнах днес. Това е първата потенциална причина за скандал. Тези са ми най-любимите. Как да обясня, че този лек хаос ме кара да се чувствам по-добре? Освен това стаята общо взето изобразява какво е вътре в главата ми. Така поне имам някакво чувство, че има някакво движение иначе съвсем ще изгубя и последните няколко прашинки, които ме държат. А те отидат ли си ще стане страшно. Тия кризи са ми най-любимите, от мамето съм ги наследила. На няколко пъти вече съм го играла това и нямам никакво желание пак да се повтаря. Пролетта ми беше достатъчна, благодаря. 
И сега какво? Просто си стоя. А днес дори не е четвъртък. Още от сега си представям какво ще бъде утре и не съм сигурна, че искам да заспивам, защото събудя ли се става страшно. От друга страна като се замисля спането не е толкова лоша идея. Ако заспя начина по който се чувствам ще изчезне. Поне за мъничко. Ако успея да заспя, разбира се. Обикновено не се получава. Когато съм щастлива си заспивам веднага, сега обаче си залагам главата, че цяла нощ ще се въртя и накрая ще отида като зомби на училище. Мисля обаче да си сложа един дъъълъг душ. Малко да се успокоя. А после може и пак да се засечем из блоговете, особено ако предположенията ми се окажат верни и нощта не се превърне в безсънна.

After every rain comes the sun...

Песен на деня-B.T.R. - Кръговрат

Липсвах ли ви вчера? И вие на мен. Но май умората и бутилката вино си казаха думата и нямах силички да пиша. Нищо кой знае какво не се случи вчера, така че нищо не сте изпуснали. Стряскащо нормален и дори лего отегчителен ден. По технология беше окей, дори не успя да мрънне за котите, които все пак не успях да завърша. Прибрах се, мотах се в нас и писах дъъълго домашно по италиански, което дори не успях да си прочета днес. Вечерта бяхме на гости на Маргарита, хубаво беше. Както споменах - доволно си глътнах една бутилка лекичко вино. Ния, разбира се, пак не пожела да се види с нас и вече честно казано ми писна да се занимавам с това и да се дразня. Явно просто е намерила нещо друго, което я кара да се чувства добре. Не знам и вече май дори не ме интересува. 
За сметка на снощната вечер, днес едва станах. Аз попринцип едва ставам, а днес бях за съвсем малко да си легна отново и да пропусна първите 2-3 часа. Но все пак станах с много мъки и лека болка в главата. Хубаво беше в училище (добре, че го записвам, за да го видя някой хубав ден!). Първите два часа по икономика спах както винаги. Не мога да се сдържа, този човек така монотонно говори, че просто ми е невъзможно да не заспя. Добре че Софи ми дава после да преписвам плановете. Нататъка беше голям смях с Алекс и Софи. Решавахме кръстословици цял ден, завършихме 3 и утре продължаваме. След училище се видях с Теди, отдавна не се бяхме виждали само двете. Много си говорихме, обясних й някои неща за цялата драма която се получи с Гери, Ели, нея и мен. Нямам никакво намерение да се извинявам и да се моля на някой да ми бъде приятел. Особено когато този някой се държи като петокласник и се сърди, защото видиш ли не съм се обаждала. Как така никой друг не се държи по този абсурден начин, само те да толкова специални. Омръзнало ми е. Теди разбра перфектно, а аз не съм се и съмнявала. Тя пък никога няма да се прави на интересна за глупости. Искарахме си страхотно и доста се забавлявахме след сериозните разговори. На 17-ти съм на концерт на нейната група в ROCK it, много се радвам, че е намерила нещо, което я прави щастлива. И на 17-ти ще се наложи да се изкефим максимално като едно време (като бяхме млади хаха). 
И от биатлона съм доволна. Беше много интересно и въпреки че норвежците се изложиха, се изкефих на световната титла на Фак. И нашите момчета бяха страхотни. Владко направо ми изкара дъха накрая на последна стрелба и с това 16-то място, Краси и Мишо също направиха много добри класирания (19-ти и 26-ти). 
Пропуснах си английския, но ще си наваксам в четвъртък. Времето навън беше хубаво, едно чудно слънчице грееше цял ден. Напълни ми душичката. Само още малко да се затопли (20-25 градуса например) и ще бъде перфектно за книжка отзад в градинката. И за утре нямам какво да уча и сега просто съм се разложила. Няма никой вкъщи и музиката гърми, пуша си цигарки и си мисля позитивни неща. Ех, как можело да се обръщат нещата. Дано само не ми се обърнат нещата с моя късмет...

Streetlights people, living just to find emotion...

Песен на деня-Journey-Don't Stop Believin'

Приказен ден. Чак не мога да повярвам, че целия ден се оказа толкова преизпълнен с усмивки и положителни емоции. И хубаво време, разбира се. А само като си помисля, че утре е понеделник и всичко ми се срива. Затова предпочитам да не го мисля много. Докато дойде гадното утро има още няколко часа и мисля да им се насладя докато още мога. Искам все така да върви, спокойно, забавно, позитивно и слънчево. Въпреки че ако все така върви няма вече да му се радвам толково, но so not the point. 
Денят започна чудно още от сутринта. Станах в 11, което само по себе си е рекорд. По-рано от 2 следобед не съм ставала през уикенда. Та да, станах в 11, за да имам час и нещо да си се оправям спокойно за мача. Новата ми тениска на Левски обаче нещо е лекьосана и се наложи да облека старата. В 12:30 си бяхме направили среща с Иво при Ицо. Аз, естествено, закъснях, но само защото не можах да си намеря чорапките на Левски. Бях ги пъхнала в старата ми раница Бог знае защо. Та да, все пак стигнахме на Герена 10 минути преди началото на мача, така че всичко точно. Не мога да опиша чувството като стъпих на стадиона. Може да ви се струеа твърде пресилено, твърде драматично и т.н. и т.н., но никой, който не се интересува от футбол и не обича отбора си не може да разбере какво имам предвид. Уникално е. Твърдя, че само тези около 2 часа могат да ми повишават настроението в продължение на дни. Разбира се, може да се иска още много от играта на отбора. Имаше няколко много хубави и смислени атаки, но много грешни пасове и дупки в защитана. Новичките не са лоши. Рамос и славистчето добре, Пинто и Диамутен... е горе долу. Португалчето се криеше, а Диамутен е тромавичък доста. И все пак бихме 2:1 добрите стари моряци. И на всичкото от горе, за да стане деня още по-хубав грух грух доста позорно паднаха от Черноморец. Е, Титани какво да ги правиш (не се сдържах).
След мача скокнах само да се преоблека и да си сменя зимното яке с дънково (не, не ми беше студено) и се явих в Борисовата при скромната групичка от Веси, майка ми, леля ми, Лъчето, Любен, Боби, Киро и любимата ми кръщелница Калинка. От кога чакам да я видя и да си я нагушкам. Много е пораснала. Малко се помотахме в парка. На някои индивиди от групата им стана студено. С Веси и госпожата (разбирайте майка ми) се преместихме в Папайа да пийнем чайче. Ама колко си ги обичам и двете!
И за да е деня пълен вечерта с нашите гледахме Love.net заедно както едно време. Отдавна не се беше случвало. И филма много ми хареса, доста точно показва реалността в днешно време. Ха, и мамето беше така добра да ми обясни проектните коти, за да не съм напълно неподготвена утре по технологии. 
Дано, дано, дано утре да е хубаво времето, за да изляза да пия биричка с Ива. Дано, дано, дано. Стига да хубаво времето и да грее слънчице... е, и да се случват такива приятни и успокояващи дни, няма да спирам да вярвам. От много време насам най-сетне намерих емоция. Истинска, силна и положителна емоция. Don't stop believing!

Sometimes I feel like screaming...

Песен на деня-Deep Purple-Sometimes I Feel Like Screaming

Честит 3-ти март! Обожавам българските празници, винаги ме карат да се чувствам горда, че съм българка и да си обичам страната дори още повече. 
Ех, блажена почивка. Е много е хубаво цял ден да си стоиш вкъщи. Уж бях обещала, че днес ще изляза, обаче пък не беше толкова топло, колкото се надявах. Затова пък си поспах до към 1:30. Точно станах и започна мъжкия спринт та си го изгледах на спокойствие докато закусвах кроасани. Можеше и по-добре да приключи, обаче утре Свендсен трябва да вземе преследването, пък! И после се почнаха филм след филм и сериозно количество погълнати плодове. Гледах Хюго, много ми хареса. Като приказка е, но все пак си личе, че е на Скорсезе. После и Криеница гледах, не бях попадала на него. Много е добър, а края е убийствен! Да не говорим за уникалното представяне на Де Ниро и Дакота Фанинг. 
Добре че бяха майка ми и Фифи да ме изкарат малко от нас вечерта и ходихме да пийнем биричка. 
Днес ми е лежерно и ме мързи. Много. Нещо напоследък се изморих попринцип от всичко и при ден като днешния просто съм си оставила мозъка да почива. Не го ангажирам нито с учене, нито с размисли върху живота. И останових, че така се чувствам добре. Кой да предположи, че като не мислиш всъщност ти става хубаво и спокойно. За съжаление аз съм способна на такива моменти само от време на време. Ако го правех по-често може би щеше да ми е по-добре и да не съм вечно в размисли и страсти върху нещата от живота. За съжаление този момент започва да отминава и с всяка секунда пак идва желанието да крещя и врещя, за да си изкарам емоциите навън. Днешната песен е много подходяща за моментното ми състояние. Хем заглавието изразява точно как се чувствам, хем самата песничка е много спокойна и носи някакво чувство, че всичко е наред.
Цял ден ми се слуша Deep Purple и сега най-сетне съм си пуснала цялата дискография. Велики са, няма какво да си говорим. 
И напредвам с парите за концерти тази година. Малко по малко ще събера за първата цел - Sofia Rocks 2012! Не мога да дочакам да видя Godsmack и Guns N' Roses. Повтарям, това са GODSMACK и GUNS N' ROSES!!! Ако трябва и бъбрек ще си продам, за да се добера до front stage и да ги видя на 1 метър пред мен. После вече отварям фонд W.A.S.P. и стискам палци любимите ми момичета от Клуба да си изпълнят обещанието и за рождения ден да ми вземат билет за Red Hot Chili Peppers. Ех, каква хубава концертна година се очертава. Чак не ми се вярва.
А утре съм на мааааач! Най-сетне дойде и този момент. Ставам, обличам си Тениската и отивам на Герена. Гаранция, че няма как да ми е скапано настроението. Освен ако не паднем, но тази възможност въобще не я и обмислям. А после ще се видя с Теди. Не съм я виждала от много време, а с нея винаги съм можела да си говоря много и винаги се чувствам добре и си прекарваме страхотно. И мисля да отида и да си купя втория том на Хриниките на Амбър. С първата почти приключих и ми е адски интересно. Което ме отвежда на мисълта, че сега е моменра да пожелая лека нощ на най-редовно воденото ми блогче и да разбера докъде ще го добута Коруин. По-добре да чета, от колкото да крещя, нали така? Sometimes I feel like screaming. Close my eyes, my head goes down...

Just keep the faith...

Песен на деня-Bon Jovi-Keep the Faith

Петък е! А щом е петък животът е прекрасен. А утре ще бъде още по-прекрасен, защото ще се наспя. Вече пет дни чакам да се наспя, ама много хубаво. И в този ред на мисли днес се успах. Въобще не съм чула седемте аларми, които си бях навила. Нито една от тях. Добре че Фифи ми писа един смс към осем, за да стана. Май трябва да си разменя мелодийките на алармата и на смс-те, вече е ясно коя е по-силна. One Tree Hill е виновен, ако бях успяла да се отлепя от епизода и да си легна 40 минути по-рано нямаше да се получи така. Във вторник ще трябва да скокна да си взема бележка от личната лекарка. В противен случай с тези две от днес ще ми станат 9 и 2/3 и нямам право дори на едно закъснение. А това ще е фатално като се има предвид, че редовно закъснявам, защото ходя да пуша от другата страна на улицата. То няма угодия. Хем не закъснявай, хем не пуши до училището. Мисля, че някое от тези две правила трябва да се преосмисли. Нали?
И умрях от студ в кабинета по сградостроителство. Парното, видиш ли, не стигало чак до трапеца на четвъртия етаж, а една нищожна печка не може да затопли такава голяма стая. С якето стоях и пак ми беше студено, сигурна съм, че навън беше горе долу същата температура ако не беше и по топличко. Като изключим обаче такива незначителни подробности денят беше приятен. Е, за съжаление не мога да кажа, че преливам от щастие и се е случило нещо невероятно и различно. Обаче вярата е жива, нещата в действителност може да потръгнат и поне малко живец да вкараме в цялата картинка. В противен случай съм сигурна, че или ще откача тотално или ще си резна вените по дължина. 
Не успях да отида да си видя кръщекницата обаче. Нямах пари за билетчета за трамвая, а в глупавата 6-ца най-редовно се качва контрола. Много ми е мъчно вече, понеделник е деня. Само да не е студено и отивам. Попринцип и събота или неделя мога да отида, обаче става много пренаселено в апартамента и виждам всички, но не и малката. Делнични дни по-добре. 
Събота и неделя ще бъдат посветени предимно на спорт и писане на РП. Утре са спринтовете от световното по биатлон, а в неделя-преследванията + Левски-Черно море. Иха! А пък РП-то защото обещах да пиша уикенда, а и май сега се е появила някаква муза и ако не се възползвам отиде коня в реката. Което ми напомня, че за понеделник имам да смятам коти и да чертая разрези и ако не го свърша ще се сдобия с двойка, което никак няма да е добре. Много е важно, само дано не забравя и пак да си пиша домашното цяла нощ. 
И ми се играят карти. Ама много ми се играят карти. Ако мога да събера още 3-ма ентусиасти ще е супер. Белота в интернет не е интересен, пълно е с хора, които не знаят как се играе, а половината се отказват посредата на играта и всичко отива на кино. Освен това не е същото. Друго си е на масата в хола, биричка, цигарки и белотче. Класика. 
Утре ако не ме домързи много (а имам намерение да не ме домързи) ще се обадя на Пешо да се видим. От 8-ми декември не съм му мяркала финзиономията вече и ще взема да я забравя. Ама нещо с него не можем да се уцелим със свободното време и нещата постоянно се отлагат. 
Важното обаче е, че се чувствам горе долу добре. Разбира се, има още какво да се желае, но желанието да се тръшна някъде и да рева като ненормална го няма вече и сърчицето ми се е отпуснало малко. Щом започнахме да говорим и за някаква вяра значи сме в правилната посока. Току виж се получило. За разнообразие, да не си помислите, че е заради нещо друго. И знаете ли какво? Дойде ми внезапно просветление, че ми се рисува. Не съм рисувала от лятото, когато стоях до 8 сутринта, за да си довърша творбата. Това ми е проблемът на мен. Много рядко се сещам и имам такова истинско желание и вдъхновение да правя нещата, които обичам. Това определено трябва да влезе в слисъка с нещата, които трябва да се променят. И дори може да грабне първото място. Изоставям ви преди да ми изчезне музата. Лека нощ и на най-пълния блог, който някога съм имала. Досега повече от 2 поста в един блог нямам. Казах ви, че нещата вървят в положителна посока! Този път само трябва да запазя вярата!

Maybe who I am today ain't so far from yesterday...

Песен на деня-Miley Cyrus-Every Part of Me

Ех, обичам 1-ви март. Аз ви казах, че настроението е по-добро на тоя ден. За първи път от Бог знае колко време ми се случва да имам хубав четвъртък. Споменах ли вчера, че попринцип мразя четвъртъците? Споменала съм? Е, значи вече знаете. За днешния ще направя изключение. Но само за днешния, да не прекаляваме. 
Мда, както можете да предположите деня започна с ужасната аларма в 6:30 и мъчителното ставане. Поне обаче успях да си изпълня задължителната сутрешна програма. Бях приятно изненадана като се явих в Строителния. Малкото пиле Ъъ, учителката по биология била решила да не изпитва заради контролното по право. Ето, че можела да бъде и добра жена. Само трябва малко да го поиска. Минахме и задължителното раздаване на мартеници, пак съм се окичила като коледна елха. И въпросното контролно по право мина добре, веднъж и тя да се излъже да даде лесни въпроси. Дори не ми се наложи да ровя в интернет за отговори. И спах по физическо. Ауу, чудничко подремнах час и половина. Яви не се някаква заместничка, която се опита да строи класа като в 4-ти клас, ама не и се получи. Легнах си аз на дюшека дето правим коремни преси на него, направих си възглавничка и съм откъртила. Даже са наложи да ме събудят като дойде време за литературата. 
И дори урока по английски не можа да ми развали настроението, въпреки че, трябва да му се признае, направи почти всичко възможно.  
До преди малко пък бяхме с момите от Клуба. Не, по-добре не питайте за Клуба. Сега не му е времето, някой хубав ден и за него ще разкажа нещо повече. Но беше много приятно. Ходихме на лига на разказвачите в Петното, имаше някои страхотни истории. И Веси беше жури, беше много хубаво да я видя щастлива. А пък после решихме да ядем и да си допиваме в Дивака. Хубаво местенце и голям смях падна. Но с момите винаги е хубаво, не знам как успявам всеки път да ми оправят настроението дори да ми е кофти. За първи път от много време тази вечер се почувствах мъничко като себе си, ама наистина себе си. И чувството беше страхотно.
Оо, и започна световното по биатлон. Много съм доволна и днешния старт беше стрхотен. Много интересен, до последно имаше интрига и в крайна сметка Норвегия взеха златото. Приказно! Следващите стартове са в събота, вече нямам търпение. И за да ми мине по-бързо времето и да идва утре, за да свърши и то по-бързо мисля да заспивам. И без това то вече станало почти 3 часа. Утре пак няма да мога да отлепя. И после ще заспя в трамвая. Отново. Затова лягам и си пускам новия епизод на One Tree Hill, защото преди да го изгледам няма да се кротна. Мда.