И умрях от студ в кабинета по сградостроителство. Парното, видиш ли, не стигало чак до трапеца на четвъртия етаж, а една нищожна печка не може да затопли такава голяма стая. С якето стоях и пак ми беше студено, сигурна съм, че навън беше горе долу същата температура ако не беше и по топличко. Като изключим обаче такива незначителни подробности денят беше приятен. Е, за съжаление не мога да кажа, че преливам от щастие и се е случило нещо невероятно и различно. Обаче вярата е жива, нещата в действителност може да потръгнат и поне малко живец да вкараме в цялата картинка. В противен случай съм сигурна, че или ще откача тотално или ще си резна вените по дължина.
Не успях да отида да си видя кръщекницата обаче. Нямах пари за билетчета за трамвая, а в глупавата 6-ца най-редовно се качва контрола. Много ми е мъчно вече, понеделник е деня. Само да не е студено и отивам. Попринцип и събота или неделя мога да отида, обаче става много пренаселено в апартамента и виждам всички, но не и малката. Делнични дни по-добре.
Събота и неделя ще бъдат посветени предимно на спорт и писане на РП. Утре са спринтовете от световното по биатлон, а в неделя-преследванията + Левски-Черно море. Иха! А пък РП-то защото обещах да пиша уикенда, а и май сега се е появила някаква муза и ако не се възползвам отиде коня в реката. Което ми напомня, че за понеделник имам да смятам коти и да чертая разрези и ако не го свърша ще се сдобия с двойка, което никак няма да е добре. Много е важно, само дано не забравя и пак да си пиша домашното цяла нощ.
И ми се играят карти. Ама много ми се играят карти. Ако мога да събера още 3-ма ентусиасти ще е супер. Белота в интернет не е интересен, пълно е с хора, които не знаят как се играе, а половината се отказват посредата на играта и всичко отива на кино. Освен това не е същото. Друго си е на масата в хола, биричка, цигарки и белотче. Класика.
Утре ако не ме домързи много (а имам намерение да не ме домързи) ще се обадя на Пешо да се видим. От 8-ми декември не съм му мяркала финзиономията вече и ще взема да я забравя. Ама нещо с него не можем да се уцелим със свободното време и нещата постоянно се отлагат.
Важното обаче е, че се чувствам горе долу добре. Разбира се, има още какво да се желае, но желанието да се тръшна някъде и да рева като ненормална го няма вече и сърчицето ми се е отпуснало малко. Щом започнахме да говорим и за някаква вяра значи сме в правилната посока. Току виж се получило. За разнообразие, да не си помислите, че е заради нещо друго. И знаете ли какво? Дойде ми внезапно просветление, че ми се рисува. Не съм рисувала от лятото, когато стоях до 8 сутринта, за да си довърша творбата. Това ми е проблемът на мен. Много рядко се сещам и имам такова истинско желание и вдъхновение да правя нещата, които обичам. Това определено трябва да влезе в слисъка с нещата, които трябва да се променят. И дори може да грабне първото място. Изоставям ви преди да ми изчезне музата. Лека нощ и на най-пълния блог, който някога съм имала. Досега повече от 2 поста в един блог нямам. Казах ви, че нещата вървят в положителна посока! Този път само трябва да запазя вярата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар