четвъртък, 1 март 2012 г.

Maybe who I am today ain't so far from yesterday...

Песен на деня-Miley Cyrus-Every Part of Me
Ех, обичам 1-ви март. Аз ви казах, че настроението е по-добро на тоя ден. За първи път от Бог знае колко време ми се случва да имам хубав четвъртък. Споменах ли вчера, че попринцип мразя четвъртъците? Споменала съм? Е, значи вече знаете. За днешния ще направя изключение. Но само за днешния, да не прекаляваме. 
Мда, както можете да предположите деня започна с ужасната аларма в 6:30 и мъчителното ставане. Поне обаче успях да си изпълня задължителната сутрешна програма. Бях приятно изненадана като се явих в Строителния. Малкото пиле Ъъ, учителката по биология била решила да не изпитва заради контролното по право. Ето, че можела да бъде и добра жена. Само трябва малко да го поиска. Минахме и задължителното раздаване на мартеници, пак съм се окичила като коледна елха. И въпросното контролно по право мина добре, веднъж и тя да се излъже да даде лесни въпроси. Дори не ми се наложи да ровя в интернет за отговори. И спах по физическо. Ауу, чудничко подремнах час и половина. Яви не се някаква заместничка, която се опита да строи класа като в 4-ти клас, ама не и се получи. Легнах си аз на дюшека дето правим коремни преси на него, направих си възглавничка и съм откъртила. Даже са наложи да ме събудят като дойде време за литературата. 
И дори урока по английски не можа да ми развали настроението, въпреки че, трябва да му се признае, направи почти всичко възможно.  
До преди малко пък бяхме с момите от Клуба. Не, по-добре не питайте за Клуба. Сега не му е времето, някой хубав ден и за него ще разкажа нещо повече. Но беше много приятно. Ходихме на лига на разказвачите в Петното, имаше някои страхотни истории. И Веси беше жури, беше много хубаво да я видя щастлива. А пък после решихме да ядем и да си допиваме в Дивака. Хубаво местенце и голям смях падна. Но с момите винаги е хубаво, не знам как успявам всеки път да ми оправят настроението дори да ми е кофти. За първи път от много време тази вечер се почувствах мъничко като себе си, ама наистина себе си. И чувството беше страхотно.
Оо, и започна световното по биатлон. Много съм доволна и днешния старт беше стрхотен. Много интересен, до последно имаше интрига и в крайна сметка Норвегия взеха златото. Приказно! Следващите стартове са в събота, вече нямам търпение. И за да ми мине по-бързо времето и да идва утре, за да свърши и то по-бързо мисля да заспивам. И без това то вече станало почти 3 часа. Утре пак няма да мога да отлепя. И после ще заспя в трамвая. Отново. Затова лягам и си пускам новия епизод на One Tree Hill, защото преди да го изгледам няма да се кротна. Мда.

Няма коментари:

Публикуване на коментар