I do believe what I rely on...

Песен на деня-Red Hot Chili Peppers-Snow

Пф.Пак валя сняг днес. И се успах. Попринцип ставам в 6:30, обличам се в полузаспало състояние и излизам към 6:50. Пуша точно една цигара на спирката и ми идва трамвая. От Мол-а до СГСАГ пътя е двайсетина минути. Пред училище пак пуша една цигара и влизам. И не закъснявам. Снощи нали помните, че си легнах рано. Грешка. Установих, че по-лесно ставам като съм заспала в 3, а не в 12. И се успах, станах в 6:45, с мъка и много тичане хванах трамвая и не успях да изпуша нито една от задължителните две цигари. Което доведе до един много, много изнервящ час и нещо. Много мразя денят ми да започва кофти. В повечето случаи така си и продължава. Направо не мога да повярвам, че всъщност беше хубав. Нищо особено не се случи, обаче пък аз си се чувствах добре. Прибрах се по-рано от очакваното и имах време да се поровя в интернет и да се информирам малко за случващото се по света. Изрових си цялата музика от компютъра и цял ден не съм свалила слушалките. Припомних си някои прекрасни песнички, които бях позабравила и си обнових и музиката в телефона. Утре ще си слушам новите неща. По едно време ме обхвана страшна носталгия по лятото попринцип и особено последното. Страхотно лято беше. Много прочетени книги под чадъра в Еврофутбола, много сбирки в 32-ро, море продължило две седмици и половина и Judas Priest! Нямам търпение да дойде лятото и да се отърва от всичкото това напрежение, което ми причинява Строителния. Ужасно много ме натоварва това място. Не че не го обичам. Колкото и да ми е станно да си го призная с времето наистина се привързах дори към това училище въпреки всичките глупости през сезон 2009/2010. Може би най-отвратителния ми период. Конкуренция може да му бъде само цялата 2011. Няма такава гадна серия. Но, както казах вече няколко пъти, имам добро предчувствие за 2012. В крайна сметка или нещата ще се оправят или ще дойде апокалипсис. И двете неща ме устройват. 
Днес, между другото, правих контролно по география. Мисля, че този път се справих добре. Не успях да отговоря само на един въпрос, което е повече от поносимо. Сега остава тези, на които съм отговорила да са верни. Стискайте палци.
Само дето измръзнах. С фифи бихме бира при Ицо обаче умрах от студ. След две бири не си усещах краката. Като изключим тази малка подробност беше готино и се чуха някоколко много забавни истории. Като се сетя за скарата и чушчиците и 2-ката на Холандия още ме напушва смях. Искам да си легна, да се завия със синьото одеалце и да заспя, обаче ще отлагам още малко. Не искам да идва утре. Точно започна да ми се оправя настроението и утре всичко ще развали, знам си. Имам тест по право, изпитване по биология и за капак урок по английски. Най-вероятно ще се прибера чак някъде към 4, а имам и да смятам стълби за петък. Освен това утре е четвъртък. Ако има нещо, което да мразя колкото понеделниците, то това ще да са четвъртъците. Нямам хубав четвъртък от мноооого много време, все са едни скапани и неприятни и... скапани. Единственото, което ме успокоява е, че мине ли утре вече мога да дишам по-спокойно за цели 3 дни. Ох, надявам се поне да е по-топло и да не вали сняг. Стига с този сняг.
Хубавото е, че утре е 1-ви март. Обичам 1-ви март, хората са малко по-позитивни и навсякъде има мартеници. И мартениците обичам, носят ми и на мен позитивизъм. А още малко хубаво настроене може само да помогне да премина през поредния четвъртък.
А в неделя съм на мач. Най-сетне, най-сетне, най-сетне! От кога чакам да започне българското първенство, така ми се ходи на стадиона. Цяла зима гледам всички водещи първенства и феновете по стадионите. Вече така ми се иска да се върна на Герена. Особено след като Челси вървят много зле в Англия и в ШЛ, че имам нужда отново да се зарадвам. А ако има нещо, което наистина може да ми оправи цялото лошо настроение и да разкара негативизма, то това е фурбола и Левски. Много го обичам този спорт, най-силните ми емоции са предизвикани именно от футбола. И в неделя съм на мач!
Гледам вече стана 1 часа и отивам да се гушкам с Хрониките на Амбър и с любимото синьо оделаце. Единствената дилема, която не мога да разреша е чете ли ми се повече или ми се спи. Ей сега ще разбера!