Цял ден ми се върти тази песничка в главата, не мога да си я избия и това е. То не че е наложително да я избивам, песента е прекрасна. Та иначе настроението ми е значително подобрено. След солидна доза рев снощи, днес съм много по-спокойна и дори имах достатъчно настроение, за да отида на СИП по география. Цял предиобед се мотахме из община Лозенец, за да ни покажели как се работи. Поне беше забавно, на моменти ставаше голям майтап. На вториян час обаче не издържах и излязох да пуша. Така и не се върнах.
За сметка на това се прибрах пеша до вкъщи. На обед се постопли малко времето и реших да се разходя, защото ми е писнало да се дундуркам с градски транспорт по 100 пъти на ден. Много приятно се получи, а ако не ми беше паднала батерията някъде на петте кюшета щеше да е още по-хубаво.
Трябваше да ходя на английски, ама не в крайна сметка не отидох. Чак в такова добро настроение не съм. Прибрах се да уча по химия за контролно утре. Нищичко не разбрах, както винаги. Добре че от догодина няма да я има повече и съответно успехът ми ще скочи драстично.
За сметка на това не успях да се видя с Фифи. Бях си намислила, че вечерта ще излезем да пием по бира, обаче не ми се получи.
Останових, че проблема ми е, че много сериозно съм зациклила. Постоянно кисна в нас или на компютъра, или чета. Зелазни ще ми вземе здравето с тия хроники, имам остра нужда от сън. Но да, идеята е, че съм като пенсионерите. Не съм излизала ей така с приятели от има няма вече 2 седмици. Обикновено ги каня в нас, за да не пръскам пари на вятъра, ама имам остра нужда от една вечер навън. Fans или ROCK it ще свършат работа. Малко хубава музика, танци и бира. Евентуално ще се нагърбя със задачата да организирам всички за идната петък вечер. Само евентуално обаче. Винаги, когато си правя такива дългосрочни планове не се получават нещата. И все пак трябва да се излезе от тая дупка, стига толкова зимни депресии и спадове. Време е за пролетно настроение, нали си бях решила, че тази година е годината на хубавите моменти. И пролетно време, ако може.
Стомахът ми ме подсеща, че умирам от глад. Тази година обаче, освен че е годината на хубавите моменти, е и годината на първите Великденски пости, които ще издържа от началото до края. Дотук два дни. Месото не е проблем, ама убивам за малко кисело мляко със сиренце. И понеже не ям почти никакви постни храни, карам предимно на портокали и банани. Утре ще се наложи обаче да се запася със солидни количества картофи и ориз ако искам да оцелея без да се стопя за 7 седмици. То не че е лошо да сваля някое килце, ама ако може без целия свят да чува как ми къркори стомаха.
Между другото Коруин още не си е върнал Амбър, обаче аз му давам добри шансове, въпреки че съм още на първи том. Което ми напомня, че ще си спазя обещанието да си легна рано, което ще рече сега, защото иначе рискувам пак да проспя целия ден на чина и после да ме боли врата часове наред както ми се случи днес. Добре, че господина по икономика си стои на едно място и си зяпа някъде в тавана докато преподава. Проспах му и двата часа + голямото междучасие, което си беше пропуск. Да, отклонихме се от темата за лягането. Не, сериозно, лягам, за да съм свежарка утре и евентуално да отскоча да си видя кръщелницата.
Лека нощ, отегчени до смърт от безсмислния ми блог хора
Ellerina
Няма коментари:
Публикуване на коментар