What happens next...

В последните няколко дни съм като пристрастена към тази песен.Постоянно ми се върти в главата и все намирам удобен момент да я слушам пак.И ми напомня и на One Tree Hill и на онова лято, в което изгледах първите четири сезона за няма и седмица и гледайки ги успях да изям не по-малко от един тон сладолед.

И така, последна вечер на вилата. Не мога и не искам да повярвам. Не ми се тръгва, цяла вечер ми иде да ревна. Искам да остана тук, да си седя на терасата с цигарки и хубава книжка. Искам пак да върна момента пред камината от преди няколко часа, искам пак да прекарам страхотен ден на разбирателство с баба ми. Искам си на вилата.

И си искам лятото в този ред на мисли. Въпреки че реално нищо грандиозно не ми се случи, в много отношения това беше едно от най-хубавите ми лета. Могат да го конкурират само лято 2011 и лято 2009. Моя си топ 3. 

Утре Лъчезара има състезание по летен биатлон. И леля и Любен ще дойдат да гледаме. Ще бъде готино надявам се. И после се връщам в София. В неделя мисля да правя нещо. Да изляза, да пия бира или пък да не пия бира, но да правя нещо. Нещо, което ще ми помогне да се сбогувам с лятото и да кажа здравей на СГСАГ и всички неща, които предстоят. 

Много ще ми липсва свободата. Ама много. Ще ми липсва да стоя до 5 часа сутринта... минимум. Ще ми липсва да посрещам изгревите почти всяка сутрин. Ще ми липсва след това да ставам в 3 и да се мотая цял ден вкъщи. И бирите при Ицо, и разходките сред природата (с новите бизнес планове), и вилата, и морето, и жегите... И свободата!

Не искам да заспивам. Мисля, че тази нощ няма да мога дори и да исках. Ще посрещна изгрева от теарсата като за последно. 

Край!

 Свърших с първата доза драма. Кулминацията очаквайте в неделя вечер. Ще е интересно, а ако имате късмет може да пусна и няколко сълзи. 

Днес ходих да дрехи. И най-важното - дори си купих дрехи! Хубави дрехи, за да не изкарам още една година въртейки едни и същи неща цяла зима. И си намерих точно такива дънки, каквито исках. Много съм доволна. 

И си съставих списък с книгите, които искам да прочета. Направих си фонд КНИГИ, за който беше крайно време да се появи на бял свят. Един прекрасен бял плик беше надписан с черен маркер и вече събира всяко левче, което ми остане. За да бъде вложено в книги. 

След като прочетох Игрите на глада се хвърлих на друго фентъзи (въпреки че Игрите са по-скоро фантастика, ама това да подробности), което беше груба грешка. Трябва ми известно време преди да чета нещо подобно. Затова захванах 1984. И я прочетох за една нощ. НЯМА ТАКАВА КНИГА! Чак не ми се вярва, че не я бях чела досега. Уникална. И толкова ясно изразява моята лична ненавист към социализма. 

Сега съм подхванала Повелителят на мухите - също ми харесва, но съм още съвсем в началото. Ей сега веднага продължавам да чета. И съвсем скоро ще изразя мнение. 

И така.

И сега отивам да си чета на терасата. И да пуша, защото много ми се пуши. И ако имам късмет и вече не е толкова мокро от този порой, който се изля, ще си откъсна и грозде. 

Лека нощ.

Life is beautiful...

Денят беше разкошен. Отново. Започвам да се плаша, че твърде много хубави неща ми се случват. Сега следва ли да започнат лошите? Нормално ли е да е все хубаво? Нормално ли е да съм щастлива? Питам само. Нова съм в тази област, така че чувствайте се свободни да изказвате мнение по въпроса. И да, денят беше разкошен. А като ви кажа какво правих сигурно ще решите, че съвсем съм изкукала използвайки силни думи като разкошен. И така, пак успях да стана в три без нещо. В мое оправдание ще кажа, че снощи стоях до пет и половина, за да си дочета книгата. ГОЛЯМО лирическо отклонение - влюбена съм в Игрите на глада. Снощи приключих с последната част. Плаках не малко, изненадвах се на няколко пъти и общо взето не можах да я оставя. И края не беше сълзлив, нито хепи енд. Беше толкова истински, че вече ревях и с глас. Думата "игри" вече има ужасно много значения в моята глава.

Край на лирическото отклонение.

И така след като станах в три без нещо реших, че е време да изровя свестен магазин за художнечески материали. Слънчоглед просто ми е малко над финансовите възможности. Утре ще ходя на обиколка. Намерих и няколко магазинчета за хенд мейд нещица, така че утре разходка из центъра. И започнах да чета Игра на тронове. Мисля си, че трябваше да изчакам няколко дни да изчезне въздействието от Игрите на глада, но вече е късно да се връщам назад. Песен за огън и лед е по-мащабно четиво в няколко тома, така че поне засега съм си осигурила книжки за две-три седмици напред. Надявам се дотогава новооткритият ми фонд "КНИГИ" да е  набрал достатъчно средства, за да започна да си купувам книгите, които съм си набелязала. 

И се видях с Ел. Е, това вече не го очаквах. Ел не я бях виждала от две години някъде. С нея се запознахме по интернет, когато бях на...12? Поне така мисля. После имаше зверски драми, които може би някой ден ще ви разкажа и изгубихме връзка. Видяхме се преди две години, няколко пъти си писахме по скайп и днес... всъщност ми се обади тя, което ме очуди още повече. Ако трябва да съм честна даже не повярвах в началото, ама ей на. Видяхме се в Делано с нея и една нейна приятелка (почти 100% съм сигурна, че се казваше Куки). И си изкарахме страхотно! Както винаги си изкарваме с Ел всъщност. Вярно, случиха се доста неща и вече не сме близки като наистина близки, но все пак си изкарваме хубаво. И поддържаме някаква връзка, което също е много предвид обстоятелствата. И много много се радвам. Ама ужасно много. 

Да, знам, нищо особено. Поредния септемврийски понеделник. Но за мен си беше разкошен. И сега отивам да си чета Игра на тронове. Още съм съвсем в началото. Обаче Бран ми е симпатичен, сега ще видим дали и Кейтлин ще ми стане. 

Лека нощ.

Red Hot Chili Peppers!

Велики! Не знам какво да кажа повече. Концерта беше зашеметяващ. Не го очаквах. Чувала съм какви ли не отзиви. Много от тях лоши. Не знам какво е било там, но тук бяха невероятни. Всичко си струваше. Висенето пред залата седем часа и половина, един час на крак пред входа в блъсканицата, зверското пребиване, което постигнах с помощта на един от учтивите представители на младото поколение. И мелето, и борбата с онова англичанче за място на оградата. И след това едночасовото търсена на свободно такси. Не бих върнала нищо от тези неща. Видях Антъни! И Флий! И още не мога да повярвам. А снощи по това време се дерях на Right on Timе. Всичко ме боли и не ми пука. Ако ми кажат сега да тръгвам пак няма да се замисля и за секунда. Благодарна съм, че бях там, въпреки че вчера към 4 следобед щях да изкуфея напълно от чакане. И да бях изкуфяла пак нямаше да съжалявам. 

С Теди си говорехме в таксито за силата на музиката. И тя е абсолютно права за всичко, което каза. Ако има нещо, което може да ме накара да се чувствам жива то това е музиката. Оставих си малко от душата и целия си глас в тази зала и не си ги искам обратно за нищо на света (е, може би гласа ми може да се завърне при мен след ден-два). Затова толкова обичам концертите. Защото събират толкова много различни хора на едно място и ги обединяват, защото те карат да хвърлиш цялата си енергия и душичка за два часа чисто щастие. Винаги давам всичко от себе си на тези концерти. Защото знам, че тези моменти няма да се върнат. За сметка на това няма и да изчезнат от спомените ми. Никога. Сигурна съм, че винаги ще помня снощния концерт. Защото го заслужава на 1000%. И Red Hot Chili Peppers го заслужават за това, че се раздадоха точно толкова, колкото се раздадох и аз!