Велики! Не знам какво да кажа повече. Концерта беше зашеметяващ. Не го очаквах. Чувала съм какви ли не отзиви. Много от тях лоши. Не знам какво е било там, но тук бяха невероятни. Всичко си струваше. Висенето пред залата седем часа и половина, един час на крак пред входа в блъсканицата, зверското пребиване, което постигнах с помощта на един от учтивите представители на младото поколение. И мелето, и борбата с онова англичанче за място на оградата. И след това едночасовото търсена на свободно такси. Не бих върнала нищо от тези неща. Видях Антъни! И Флий! И още не мога да повярвам. А снощи по това време се дерях на Right on Timе. Всичко ме боли и не ми пука. Ако ми кажат сега да тръгвам пак няма да се замисля и за секунда. Благодарна съм, че бях там, въпреки че вчера към 4 следобед щях да изкуфея напълно от чакане. И да бях изкуфяла пак нямаше да съжалявам.
С Теди си говорехме в таксито за силата на музиката. И тя е абсолютно права за всичко, което каза. Ако има нещо, което може да ме накара да се чувствам жива то това е музиката. Оставих си малко от душата и целия си глас в тази зала и не си ги искам обратно за нищо на света (е, може би гласа ми може да се завърне при мен след ден-два). Затова толкова обичам концертите. Защото събират толкова много различни хора на едно място и ги обединяват, защото те карат да хвърлиш цялата си енергия и душичка за два часа чисто щастие. Винаги давам всичко от себе си на тези концерти. Защото знам, че тези моменти няма да се върнат. За сметка на това няма и да изчезнат от спомените ми. Никога. Сигурна съм, че винаги ще помня снощния концерт. Защото го заслужава на 1000%. И Red Hot Chili Peppers го заслужават за това, че се раздадоха точно толкова, колкото се раздадох и аз!
Няма коментари:
Публикуване на коментар