Денят беше разкошен. Отново. Започвам да се плаша, че твърде много хубави неща ми се случват. Сега следва ли да започнат лошите? Нормално ли е да е все хубаво? Нормално ли е да съм щастлива? Питам само. Нова съм в тази област, така че чувствайте се свободни да изказвате мнение по въпроса. И да, денят беше разкошен. А като ви кажа какво правих сигурно ще решите, че съвсем съм изкукала използвайки силни думи като разкошен. И така, пак успях да стана в три без нещо. В мое оправдание ще кажа, че снощи стоях до пет и половина, за да си дочета книгата. ГОЛЯМО лирическо отклонение - влюбена съм в Игрите на глада. Снощи приключих с последната част. Плаках не малко, изненадвах се на няколко пъти и общо взето не можах да я оставя. И края не беше сълзлив, нито хепи енд. Беше толкова истински, че вече ревях и с глас. Думата "игри" вече има ужасно много значения в моята глава.
Край на лирическото отклонение.
И така след като станах в три без нещо реших, че е време да изровя свестен магазин за художнечески материали. Слънчоглед просто ми е малко над финансовите възможности. Утре ще ходя на обиколка. Намерих и няколко магазинчета за хенд мейд нещица, така че утре разходка из центъра. И започнах да чета Игра на тронове. Мисля си, че трябваше да изчакам няколко дни да изчезне въздействието от Игрите на глада, но вече е късно да се връщам назад. Песен за огън и лед е по-мащабно четиво в няколко тома, така че поне засега съм си осигурила книжки за две-три седмици напред. Надявам се дотогава новооткритият ми фонд "КНИГИ" да е набрал достатъчно средства, за да започна да си купувам книгите, които съм си набелязала.
И се видях с Ел. Е, това вече не го очаквах. Ел не я бях виждала от две години някъде. С нея се запознахме по интернет, когато бях на...12? Поне така мисля. После имаше зверски драми, които може би някой ден ще ви разкажа и изгубихме връзка. Видяхме се преди две години, няколко пъти си писахме по скайп и днес... всъщност ми се обади тя, което ме очуди още повече. Ако трябва да съм честна даже не повярвах в началото, ама ей на. Видяхме се в Делано с нея и една нейна приятелка (почти 100% съм сигурна, че се казваше Куки). И си изкарахме страхотно! Както винаги си изкарваме с Ел всъщност. Вярно, случиха се доста неща и вече не сме близки като наистина близки, но все пак си изкарваме хубаво. И поддържаме някаква връзка, което също е много предвид обстоятелствата. И много много се радвам. Ама ужасно много.
Да, знам, нищо особено. Поредния септемврийски понеделник. Но за мен си беше разкошен. И сега отивам да си чета Игра на тронове. Още съм съвсем в началото. Обаче Бран ми е симпатичен, сега ще видим дали и Кейтлин ще ми стане.
Лека нощ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар