В последните няколко дни съм като пристрастена към тази песен.Постоянно ми се върти в главата и все намирам удобен момент да я слушам пак.И ми напомня и на One Tree Hill и на онова лято, в което изгледах първите четири сезона за няма и седмица и гледайки ги успях да изям не по-малко от един тон сладолед.
И така, последна вечер на вилата. Не мога и не искам да повярвам. Не ми се тръгва, цяла вечер ми иде да ревна. Искам да остана тук, да си седя на терасата с цигарки и хубава книжка. Искам пак да върна момента пред камината от преди няколко часа, искам пак да прекарам страхотен ден на разбирателство с баба ми. Искам си на вилата.
И си искам лятото в този ред на мисли. Въпреки че реално нищо грандиозно не ми се случи, в много отношения това беше едно от най-хубавите ми лета. Могат да го конкурират само лято 2011 и лято 2009. Моя си топ 3.
Утре Лъчезара има състезание по летен биатлон. И леля и Любен ще дойдат да гледаме. Ще бъде готино надявам се. И после се връщам в София. В неделя мисля да правя нещо. Да изляза, да пия бира или пък да не пия бира, но да правя нещо. Нещо, което ще ми помогне да се сбогувам с лятото и да кажа здравей на СГСАГ и всички неща, които предстоят.
Много ще ми липсва свободата. Ама много. Ще ми липсва да стоя до 5 часа сутринта... минимум. Ще ми липсва да посрещам изгревите почти всяка сутрин. Ще ми липсва след това да ставам в 3 и да се мотая цял ден вкъщи. И бирите при Ицо, и разходките сред природата (с новите бизнес планове), и вилата, и морето, и жегите... И свободата!
Не искам да заспивам. Мисля, че тази нощ няма да мога дори и да исках. Ще посрещна изгрева от теарсата като за последно.
Край!
Свърших с първата доза драма. Кулминацията очаквайте в неделя вечер. Ще е интересно, а ако имате късмет може да пусна и няколко сълзи.
Днес ходих да дрехи. И най-важното - дори си купих дрехи! Хубави дрехи, за да не изкарам още една година въртейки едни и същи неща цяла зима. И си намерих точно такива дънки, каквито исках. Много съм доволна.
И си съставих списък с книгите, които искам да прочета. Направих си фонд КНИГИ, за който беше крайно време да се появи на бял свят. Един прекрасен бял плик беше надписан с черен маркер и вече събира всяко левче, което ми остане. За да бъде вложено в книги.
След като прочетох Игрите на глада се хвърлих на друго фентъзи (въпреки че Игрите са по-скоро фантастика, ама това да подробности), което беше груба грешка. Трябва ми известно време преди да чета нещо подобно. Затова захванах 1984. И я прочетох за една нощ. НЯМА ТАКАВА КНИГА! Чак не ми се вярва, че не я бях чела досега. Уникална. И толкова ясно изразява моята лична ненавист към социализма.
Сега съм подхванала Повелителят на мухите - също ми харесва, но съм още съвсем в началото. Ей сега веднага продължавам да чета. И съвсем скоро ще изразя мнение.
И така.
И сега отивам да си чета на терасата. И да пуша, защото много ми се пуши. И ако имам късмет и вече не е толкова мокро от този порой, който се изля, ще си откъсна и грозде.
Лека нощ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар