Ех, блажена почивка. Е много е хубаво цял ден да си стоиш вкъщи. Уж бях обещала, че днес ще изляза, обаче пък не беше толкова топло, колкото се надявах. Затова пък си поспах до към 1:30. Точно станах и започна мъжкия спринт та си го изгледах на спокойствие докато закусвах кроасани. Можеше и по-добре да приключи, обаче утре Свендсен трябва да вземе преследването, пък! И после се почнаха филм след филм и сериозно количество погълнати плодове. Гледах Хюго, много ми хареса. Като приказка е, но все пак си личе, че е на Скорсезе. После и Криеница гледах, не бях попадала на него. Много е добър, а края е убийствен! Да не говорим за уникалното представяне на Де Ниро и Дакота Фанинг.
Добре че бяха майка ми и Фифи да ме изкарат малко от нас вечерта и ходихме да пийнем биричка.
Днес ми е лежерно и ме мързи. Много. Нещо напоследък се изморих попринцип от всичко и при ден като днешния просто съм си оставила мозъка да почива. Не го ангажирам нито с учене, нито с размисли върху живота. И останових, че така се чувствам добре. Кой да предположи, че като не мислиш всъщност ти става хубаво и спокойно. За съжаление аз съм способна на такива моменти само от време на време. Ако го правех по-често може би щеше да ми е по-добре и да не съм вечно в размисли и страсти върху нещата от живота. За съжаление този момент започва да отминава и с всяка секунда пак идва желанието да крещя и врещя, за да си изкарам емоциите навън. Днешната песен е много подходяща за моментното ми състояние. Хем заглавието изразява точно как се чувствам, хем самата песничка е много спокойна и носи някакво чувство, че всичко е наред.
Цял ден ми се слуша Deep Purple и сега най-сетне съм си пуснала цялата дискография. Велики са, няма какво да си говорим.
И напредвам с парите за концерти тази година. Малко по малко ще събера за първата цел - Sofia Rocks 2012! Не мога да дочакам да видя Godsmack и Guns N' Roses. Повтарям, това са GODSMACK и GUNS N' ROSES!!! Ако трябва и бъбрек ще си продам, за да се добера до front stage и да ги видя на 1 метър пред мен. После вече отварям фонд W.A.S.P. и стискам палци любимите ми момичета от Клуба да си изпълнят обещанието и за рождения ден да ми вземат билет за Red Hot Chili Peppers. Ех, каква хубава концертна година се очертава. Чак не ми се вярва.
А утре съм на мааааач! Най-сетне дойде и този момент. Ставам, обличам си Тениската и отивам на Герена. Гаранция, че няма как да ми е скапано настроението. Освен ако не паднем, но тази възможност въобще не я и обмислям. А после ще се видя с Теди. Не съм я виждала от много време, а с нея винаги съм можела да си говоря много и винаги се чувствам добре и си прекарваме страхотно. И мисля да отида и да си купя втория том на Хриниките на Амбър. С първата почти приключих и ми е адски интересно. Което ме отвежда на мисълта, че сега е моменра да пожелая лека нощ на най-редовно воденото ми блогче и да разбера докъде ще го добута Коруин. По-добре да чета, от колкото да крещя, нали така? Sometimes I feel like screaming. Close my eyes, my head goes down...
Няма коментари:
Публикуване на коментар