Няма песен за деня. Има само много емоция. Ето за това става въпрос. Ето за това чувство, което носи футбола ви говорех и в предишните постове. Велико! Днес не ми беше кой знае колко прекрасен ден и само 120 минути успяха да променят всичко и да го направят идеален. Много драма, много различни усещания. Като започнем от нервите, които ми се явиха още къде 3 и не ме оставиха до последния съдийски сигнал, лекото спокойствие след двата гола, после пак паника след техния... И чистата дузпа, и продълженията, и четвъртия гол и края на мача. Много добри Дрогба, Рамирес, Лампард и Иванович. Велик Джон Тери! Ще ме извините за леко несвързаните изречения, още ми е прекалено емоционално висчко. 1/4 финал! И си пожелавам симпатягите от АПОЕЛ.
Утре с комбинирания шал на Левски и Челси на училище. Което ми напомня (ако въобще е възможно да забравя) утре- Левски - Локо Пловдив за Купата на България. Футболната седмица върви прекрасно а дано така да продължава.
Сега ви оставям, отивам да изпуша една цигара, да се успокоя от емоционалната вечер доколкото е възможно и да си лягам, за да няма пак успиване утре. Само още няколко думички за финал.
CHELSEA the pride of London... the pride of England!
Няма коментари:
Публикуване на коментар