I'm gonna live my life...

Песен на деня - Bon Jovi - Have a Nice Day

Long time no see huh? Да, тези дни много ме мързеше. И като не съм в настроение нещо ми се изпарява желанието да пиша. И чета едни такива оптимистични блогове и още повече ми се изпарява желанието. Така де, изпаряваше. Снощи нещо ми прищрака в главата и ме удари едно щастие. Убийте ме не знам защо. Ей така прещраках и си пуснах едни жизнерадостни песнички и така добре се почувствах. Разбира се трябваше навън да е мрачно и гадно, но пък за сметка на това цял ден в неделя си стоях вкъщи и си почивах, ама наистина си почивах. Гледах биатлон гледах и мачове и накрая преполових Еманципирана магия на Пратчет, която чета вече за 3 пъти. Ех, тази Ескарина. Може би и на цялостната почивка се дължи настроението. От кога не си бях отпускала мозъка така. И отдавна не е имало скандали вкъщи. Даже напротив. Учудващо всички се разбираме и чувството за хумор пак е в действие. Като едно време. И като заговорихме за едно време може би има и още една по-истинска причина за подобреното настроение. Една доста неочаквана среща, която ми напомни на много предишни моменти и предишното аз. Не, човекът не е мой близък или някой, който означава много за мен. Но ми напомни на едно място, което обичам и което винаги ме кара да се чувствам шастлива, на място и изпълнена докрай. Отдавна не бях получавала такъв "знак на съдбата". Не, разбира се, че никой друг не би го приел по този начин. Просто среща в тролея. За мен беше все едно някой ми казва just fight back! Малко ме разтърси и се сетих за толкова много неща, които можех и знаех. И в крайна сметка, мамка му, ми е омръзнало да позволявам на неща, които нямат значение и хора, които не го заслужават да ме променят. Не знам защо такова дребно нещо успя да ме накара да повярвам в нещата, в които сама се убеждавам вече години, но факт - проработи. Да не забравя да му благодаря на това момиче някой ден. 
Днес дори не спах в училище. Нещо и енергия имам повечко и цял ден се мотах из коридорите, със Софи беше голям купон първите два часа голямо хилене. Остатъка от деня с Алекс пак същото. И дори контролното по технология не ми се опъна. Един от най-хубавите понеделници, които съм имала, особено напоследък. Все пак е понеделник, за Бога! А пък като се прибрах и установих, че нямам за учене (моля да се отбележи, наистина нямах нищо за учене!) и така хубаво попяхграчих. Пуснах си музика и ей така си пях и си танцувах и се разхождах из апартамента. Отдавна не го бях правила и бях забравила колко е хубаво. И дори факта, че утре съм на английски не може да ме накара да се почувствам по-зле. А освен това съм запланувала като се прибера най-сетне да си изрисувам папката. От миналата година я мъкна една такава грозна черна. Време й е да придобие и тя малко позитивизъм. Освен това добрите новини продължават. Тази седмица ще е лека и спокойна, а в събота ще е 17 градуса и цял ден съм със старата компания. Ще ходим да гледаме Теди в ROCK it, а посля някъде ще приседнем на слънчице да пием биричка. Ех, нямам търпение вече. Ей това искам. Хубаво време, бира и цигарки, непрекъснатото трепетно очакване на нещо и разбира се малко оптимизъм. И определено имам нужда от едно плуване във фонтаните на НДК, въпреки че го праехме, когато бяхме по-малки. Още сме деца, мамка му! А това са ми едни от най-хубавите спомени. Хубави дни се очертават. Само малко да си стъпиме на краката и всичко е 6. А че ще си стъпиме на краката то е ясно. Всичко ще се оправи. От много време не съм го казвала и определено не съм го чувствала. Май нещо наистина не ми е наред с главата. Или съм шизофреничка, или съм прекалено чувствителна и съм способна всеки ден да се чувствам по различен начин. Но всичко ще се оправи. Нищо, че имам още много драми на главата. Всичко ще се оправи. Нищо, че много хора в СГСАГ не мога да ги понасям. Всичко ще се оправи. Нищо, че има още 66 учебни дни. ВСИЧКО ЩЕ СЕ ОПРАВИ!