Happiness comes with the little things...

Песен на деня-Don Omar ft. Lucenzo

Тая песничка такива спомени. Не е баш обичайния ми стил, обаче спомени, спомени, спомени... И е такава весела. Пък аз обичам весели танцувални песнички. Абе тия дни съм много усмихната и доволна от себе си. Не съм писала отдавна, много неща се случиха и въпреки тях се чувствам много добре. Много се харесвам така. От миналата седмица в сряда, когато писах последно, съм си все така. В събота бившите "най-добри приятелки" направиха опит да ме вкарат в драма, ама нещо не им се получи. Много съм доволна от което. Те, видиш ли, не искали повече да сме близки, което май трябваше много да ме изненада и да ме натъжи. Пък аз не само че това отдаааавна го знам, а пък и вече не ми пукаше особено. Та да, този опит за филм се оказа доста неуспешен. Разбира се, въобще не очаквам нещата да бъдат оставени така. Ще ми цъфнат с поредното драматично изпълнение веднага щом го измислят, ама някак си не ме интересува много. Аз когато още държах на тях и исках да оправим нещата (въпреки че цялата история за мен няма логика, те си решиха, че ще проима проблем) та те ми се правеха на инетерсни. Сега се очаква да им се моля едва ли не да сме приятелки. Е тука не уцелиха човека тоя път. Момичето, което бях преди година и нещо сигурно би го направило. Сега обаче не. 

Както и да е, твърде много време отделихме да такива незначителни подробности. Теди свири в ROCK it! Беше много хубаво и по-добро от това, което очаквах. Особено само за 1 месец репетиции. И неделя беше много хубаво. С момите от The club бяхме в Южния парк на слънчице. И бяхме ама наистина всички. Че и Милена със сина й, и Лъчето, и Калинка. Е прекрасно се чувствах. И то едно слънчице като пекнало. Приказака. И пак успяхме да изгубим Лъчето. Тоест в този случай тя ни изгуби нас. И скочи от влакчето. Абе голям смях беше цял ден. И с мамето отидохме и се върнахме пеша. Откога искам да се разходя ей така на хубавото време без да ми е студено и да бързам. Просто да се разхождам. Че даже предоставям и снимки от въпросното събитие.
Иначе ако трябва да съм честна седмицата не е от най-прекрасните. Много бавно върви, добре че почти свърши. Утре, разбира се, ще е най-кофти деня. Обаче аз пък не й се давам на проклетата седмица. Няма пък. Само утре да мине без поражения и после пак два дни почивка. И после пак цяла седмица в чакане на почивката. И така до априлската ваканция (само още 2 седмицииии!). Попринцип това еднообразия веднага може да ме скапе настроението, ама няма да стане сега. Казах. Още малко. Сега е топличко, започваме да излизаме. Концерти, мачове, биричка в парка... Има само още 58 учебни дни до края на годината. Ами че какво са 58 дни. И през тях ще минем. И минем ли през тях после става приказно.
Между другото днес си намерих нов много ефективен метод за оправяне на настроението. Тъкмо бях тръгнала нещо да се скапвам, ама изненадааа! По радиото (съдба, аз попринцип НИКОГА не слушам радио вкъщи) пуснаха Ai se eu te pego, която също ми е много любима (и то по РОК радио, моля ви се) и аз пък станах да си танцувам. Ей така ми дойде. А веднъж като ми тръгне така ехеее... Пуснах си плейлиста с такива весели танцувални песнички и стабилно около час си танцувах кикерчих въртях... Абе може би и трите из стаята. Е как да не ми е хубаво. И се сетих, че много ми се ходи на купон. Да потанцувам най-вече, пък и да пийна текила  кхъм, да хапна лимончета. И така драги. Оставям ви засега, защото обмислям втори дубъл. Дано съседите не ми се разсърдят много за тая пачанга. И дано, о дано, никой не ме вижда през прозорците, че с мойте танци и в лудницата има вариант да свърша. МИНИМУМ!