I'm walking on sunshine wooah and...Handy cup on popcorn!

Песен на деня - Katrina and the Waves-Walking on sunshine

Прекрасен ден! Всичко беше разкошно. И двата часа по практика с учебниците по история, и в крайна сметка не ме изпитаха по история. И биричките при Ицо, и глупавите гълъби, и залога на Вашингтон, и хенди къп на пуканки, и 15+ на бири (Негъра срещу Ариана), и всичко останало.  Затова обичам март. То е нещо като пробуждане. Цялото разочарование и отчаяние от зимния студ е заменено от слънчево време и добро настроение. Като нова надежда. И наистина съм пълна с нова надежда. Само дано се задържи така по-дълго. Усещането, че не те е страх от нищо и просто излизаш навън и нищо не може да пипне, е разкошно. От много, много, много отдавна не се бях чувствала толкова свободна. А от още по-отдавна не съм си лягала с нетърпение утре да се събудя. От не знам вече колко време си лягам по-скоро, за да заспя и да не мисля и да не истерясвам. Като си лягах стисках палци да спя колкото се може повече, ако може дори и целият ден. Сега искам да затварям по-бързо очи, за да дойде утре. Не че има нещо да се случва утре. Просто пак ще е топло и слънчево навън, събота е и мисля да си изкарам целия ден навън. Или на по биричка с Ивето и Ильо, или с книжка на моето си място в градинката зад блока. Или ще ходя да се разхождам на някъде. Без цел, без посока. Слагам си слушалките и тръгвам пък където стигна. Преди постоянно правех така и си ми беше екстра. Общо взето този март ми носи усещането, че пак съм 7-ми клас и съм си 100% аз. Може би този път наистина вървя в тази посока. Само че този път съм научила повече неща и знам от какво и от какви хора трябва да се пазя, за да не изгубя себе си по пътя напред. Да, март е хубав месец. През март започнаха мачовете от пролетния полусезон. Левски върви добре, в неделя пак сме на мач йей! През март започват и все повече хубави концерти. В сряда трябваше да ходя на един, но не отидох, защото си останах самичка. Сега съжалявам. През март времето се затопля времето и започвам да си вадя летните дрехи. Тази година още не съм я свършила тази работа, ама има време. Евентуално в неделя. През март всичко става по-цветно, по-топло и по-хубаво. Март е месецът на новата надежда. А аз имах нужда от малко нова надежда. Сега отивам да си лягам, защото колкото по-бързо заспя, толкова по-бързо ще изгрее слънчицето и ще стане утре. Просто събота, 24 март 2012г. И аз го чакам с нетърпение просто защото е събота, 24 март 2012г. и защото и той както всички други, ще бъде единствен и уникален.