Streetlights people, living just to find emotion...

Песен на деня-Journey-Don't Stop Believin'

Приказен ден. Чак не мога да повярвам, че целия ден се оказа толкова преизпълнен с усмивки и положителни емоции. И хубаво време, разбира се. А само като си помисля, че утре е понеделник и всичко ми се срива. Затова предпочитам да не го мисля много. Докато дойде гадното утро има още няколко часа и мисля да им се насладя докато още мога. Искам все така да върви, спокойно, забавно, позитивно и слънчево. Въпреки че ако все така върви няма вече да му се радвам толково, но so not the point. 
Денят започна чудно още от сутринта. Станах в 11, което само по себе си е рекорд. По-рано от 2 следобед не съм ставала през уикенда. Та да, станах в 11, за да имам час и нещо да си се оправям спокойно за мача. Новата ми тениска на Левски обаче нещо е лекьосана и се наложи да облека старата. В 12:30 си бяхме направили среща с Иво при Ицо. Аз, естествено, закъснях, но само защото не можах да си намеря чорапките на Левски. Бях ги пъхнала в старата ми раница Бог знае защо. Та да, все пак стигнахме на Герена 10 минути преди началото на мача, така че всичко точно. Не мога да опиша чувството като стъпих на стадиона. Може да ви се струеа твърде пресилено, твърде драматично и т.н. и т.н., но никой, който не се интересува от футбол и не обича отбора си не може да разбере какво имам предвид. Уникално е. Твърдя, че само тези около 2 часа могат да ми повишават настроението в продължение на дни. Разбира се, може да се иска още много от играта на отбора. Имаше няколко много хубави и смислени атаки, но много грешни пасове и дупки в защитана. Новичките не са лоши. Рамос и славистчето добре, Пинто и Диамутен... е горе долу. Португалчето се криеше, а Диамутен е тромавичък доста. И все пак бихме 2:1 добрите стари моряци. И на всичкото от горе, за да стане деня още по-хубав грух грух доста позорно паднаха от Черноморец. Е, Титани какво да ги правиш (не се сдържах).
След мача скокнах само да се преоблека и да си сменя зимното яке с дънково (не, не ми беше студено) и се явих в Борисовата при скромната групичка от Веси, майка ми, леля ми, Лъчето, Любен, Боби, Киро и любимата ми кръщелница Калинка. От кога чакам да я видя и да си я нагушкам. Много е пораснала. Малко се помотахме в парка. На някои индивиди от групата им стана студено. С Веси и госпожата (разбирайте майка ми) се преместихме в Папайа да пийнем чайче. Ама колко си ги обичам и двете!
И за да е деня пълен вечерта с нашите гледахме Love.net заедно както едно време. Отдавна не се беше случвало. И филма много ми хареса, доста точно показва реалността в днешно време. Ха, и мамето беше така добра да ми обясни проектните коти, за да не съм напълно неподготвена утре по технологии. 
Дано, дано, дано утре да е хубаво времето, за да изляза да пия биричка с Ива. Дано, дано, дано. Стига да хубаво времето и да грее слънчице... е, и да се случват такива приятни и успокояващи дни, няма да спирам да вярвам. От много време насам най-сетне намерих емоция. Истинска, силна и положителна емоция. Don't stop believing!