Официално учебната година приключи. Минах и през последните две седмици изведена пркатика и най-сетне мога спокойно да кажа, че съм свободен човек.
Имам да разказвам толкова много...
За чертежите и ада, през който минах, за working vacation-а и двата уикенда след това в Сапарева баня, за Bon Jovi, за футболните мъки, за гореспоменатата изведена практика, за Ива и Мади, за Ильо, за поредицата от вечери в Македонеца, за Dancing Stars, за протестите, за котето Чери, за пътя към Широка лъка, за самата Широка лъка, за купона, за музиката, за обратния път към София, за филмите, за книгите, за университета в Милано, за страха, за спокойствието, за щастието...
Но разбира се, сега не е момента. Може би някога ако ми дойде музата. Може би. Най-вероятно обаче ще си останете неинформирани за изминалите три месеца. И най-вероятно ще се наложи да го преживеете.
Добрата новина е, че най-сетне имам време и желание да пиша тук.
И докато то не отшуми отново ще се виждаме все по-често.
Засега ви оставям да се радвате на тази радостма вест.
И нека всички стискаме палци този път наистина да бъде доскоро :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар