сряда, 30 януари 2013 г.

Your fears will pass away...

Уникална песен, много любима <3
Досега гледах  The Help. Отново. Прекрасен е филма, продължавам да твърдя, че трябваше да вземе Оскара. Много вдъхновяващ, има си от всичко - тъжни моменти, забавни моменти, много добра актьорска игра /Октавия Спенсър и Вайола Дейвис са страхотни, дори Ема Стоун прави добра роля/.
Нямам идея как отново стигнах до саундтрака на Властелина. Не мога да се откъсна и това е.
Изнесох си доклада по философия. Дори аз не очаквах, че ще се получи толкова добре. Доволна съм, една грижа по-малко. Утре имам технология на строителството с Вещицата, ама и то трябва да мине без големи ядове. Поне така мисля, ще видим. И, много е важно да не забравя, по физическо Софи трябва да ми помогне с проклетите диаграми по механика за контролното в понеделник. Започва втория срок, ще се наложи мъничко да постегна нещата ако искам да взема стипендия поне в края на годината.
И вече много искам да се стопли времето. Не мога да го понасям този студ повече. Искам си топлото слънчице, за да ми върви по-лесно... абе всичко. Не искам много - само 20-22 градуса навън, така ще ми стопли душичката.
Което, не знам защо, ме подсеща, че в петък съм на протест срещу пълната забрана за пушене. Категорично отивам и категорично съм против тая глупост. Нали знаете, че съм малко манияк на тема свобода и най-мразя някой да ми казва как да живея, да "се грижи за здравето ми" и т.н. Мое си е решението дали ще пуша или не и къде точно ще го правя.
И съм сърдита на Катето. Не ми се обади за протеста срешу застрояването на българското черноморие. МРЪН!
Въобще напоследък нещата вървят добре /и пак го казвам, въпреки че знам, че не трябва да го казвам - какво да направя, тъпичко съм/. Освен Chelsea :( Търпението ми е на ръба, колко пъти казах, че този идиот Бенитес нищо хубаво няма да направи. Предупредих, ама кой да ме слуша. Дали да не сменим темата, че се ядосвам...
Ооо, утре ще ходя за книга. Похвалих ли ви се? Не съм? Лошо. Е, утре ще ходя за книга. Последното ми търсене се увенча с голям успех - Дъщерята на пеперудите беше страхотна. Много лесна за четене, с много смисъл и история, която за мен си има и лично значение. Ох, само ако в българските книжарници имаше книгите, които искам... Имам дъъъълъг списък с книги, обаче повече от половината ги няма в България. С удоволствие бих ги поръчала от чужбина, обаче няма как. И много се дразня, ама нямате си напредстава колко много. Искам да прочета новата книга на Роулинг, все пак израснах с Хари Потър /да, това ми беше детската мания/ обаче все още не мога да си позволя да дам толкова пари, просто ги нямам в наличност. Само да ми дойде рождения ден - ще се затрупам с книжки.
И държа да отбележа, че в целия пост нито веднъж не се споменава черната думичка страх. Муа-ха-ха!

Няма коментари:

Публикуване на коментар