Не, че деня беше лош. В много отношения беше може би един от най-спокойните. Сутринта се събудих със страх, както винаги в учебен ден. Странно обаче, когато стигнах до СГСАГ не ме беше страх. Не мисля, че скоро ми се е случвало. Може би нещата се променят, може и аз да пораствам, а може просто да ми е такъв деня. Ще видим как е утре, обаче дори сега нямам никакво намерение да заспивам със страх или, по-голямото зло, сълзи. Напротив. Въобще не мога да си обясня защо съм толкова спокойна и си се усмихвам сама на себе си. И то като се има предвид цялата лудница. Май аз съм единствената в цялото семейство, която се чувства така. Май сме в затишие пред буря. Даже мисля, че вече я чувам да идва. Още утре се задава семеен скандал и този път май ще обхване цялата ни скромна фамилия. От кога разправям, че сме като италианско семейство. Само че за пръв път имам план за действие. Дългите 17 години, в които се състои живота ми, ме научиха, че с моето семейство трябва да се действа дипломатично. Ще стане цирк, аз си знам. Само се чудя пуканки ли да си взема или да си покажа акробатичните изпълнения. Третия вариант е да се покрия някъде в Мексико и да остана незасегната. Доколкото се познавам, втория вариант е най-вероятен. Е как да се занимавам да мисля за СГСАГ...
Ей сега ми светна, че трябва да изнасям доклад по философия утре. Не го знам. Ни една думичка не помня от това, което писах. Пак ще трябва да уча в движение. Да, знам, че понякога сама си усложнявам живота, не е нужно да ми го казвате. Същата работа като с изгубената папка по геодезия. Никаква идея нямам къде е, цялата стая си подредих - няма я, да му се невиди! Хубавото е, че днес спасих положението, ще ми трябва чак за по-следващата седмица. Дотогава трябва да измисля от къде да изровя табличките 'дето попълвахме. Има време, ще го измислим.
Поста пак стана някакви безсмислени изречения. Аз предлагам да вкараме малко култура - вече нямам търпение да дойдат Оскарите. Има още един месец, едва ще го изтрая. Изгледах филмите /някои дори по два пъти/ има много добри попадения, имам си фаворити и любимци... И този път министерството на образованието е милостиво - на 25-ти не сме на училище. Церемонията е на 24-ти срещу 25-ти, така че като свърши ще мога да се наспя, а не като миналата година да се явя приличаща на кръстоска м/у Самара /да, тази от Предизвестена смърт/ и Ам-гъл /същия, от Властелинът на пръстените/. Искам само да дойде края на февруари. Не искам много, нали?
И после края на март - вече много искам да видя какви са ги свършили с екранизацията на The Host. Уникална книга, въпреки че повечето я отписват, защото авторът е Стефани Майър. Плюс че много харесвам Сирша Ронан и трябва пък да направи добра роля!
Днес, между другото, пих чай с ябълка и канела <3 Единствения чай, който обичам, ама много го обичам. Винаги ми напомня на Еврофутбола и на всичките спомени, които ми останаха от него. Ура за чая!
Няма коментари:
Публикуване на коментар