Страхотно си живея напоследък, не отричам. Колко пъти обясних, че стоя ли далече от СГСАГ ми е екстра вие не ми вярвате.
 |
| Ей това са ни умните погледи ;) |
Добре че е Ильо, де, да ме светне за концерта на Милена. Толкова ми се ходеше някъде и пуф! - Милена във Fans. Какво по-хубаво? Време беше поне една петък вечер да изляза някъде било то клуб, бар или въобще нещо от сорта. И беше страхотно! По някаква абсолютна случайност и Кали беше там. Много му се радвам на това момиче, едно такова усмихнато и позитивно. И не я бях виждала от 100 години, идеално се получи. И много държа да отбележа, че Ильо дойде навреме! Аз бях сигурна, че корени ще пусна докато го чакам.
А щом има Милена Славова има и мама и Борислава /добре, де, и Кики :)/. А двете куковици даже се бяха понапили мъничко /добре, де, всички се бяхме понапили/, та бяха в страхотно настроение. А те ако са в страхотно настроение няма как да не те заразят. Пийнахме, потанцувахме... Абе както си трябва. И мамето даже си тръгна преди мен /много й се спяло/. Знаех си, че рано или късно ще получа пълното доверие! Почти съм сигурна, че с Ильо се прибрахме към 3 и 30. Почти.
В събота съответно реанимирах. Не, не беше толкова тежко, колкото си мислите. Ама реших, че една събота вкъщи няма да ми се отрази толкова зле. Еее, като не броим късния следобед, ама то беше излизане за един час, така че... Пък наще, тези ненаситници, пак ходиха нагости. Понеже не им стигна Онова напиване преди две седмици, трябва да си затвърдим възможностите. Не, че се оплаквам. Аз обожавам да съм си сама вкъщи. И вечеря си направих /противно на очакванията!/, и едно филмче изгледах и си потанцувах /от много време не го бях правила, страхотно се чувствах/. Тамън тези дни си пораздвижих малко кокалите. Ох, само да мине зимата...
Като казах да мине зимата, днес бях цял ден с Ива. Не че не се виждаме почти всеки ден, ама днес бяхме много време заедно - супер си изкарахме. Направихме си мини обиколчица на центъра. Пихме по едно кафе на Витошка. Не, попринцип нямаме пари за Витошка, само че там се пуши в онези симпатични шатрички с печките, в които на петата минута даже ти става жега. После ходихме да ядем пица някъде на Алабин, която даже беше вкусна! И си запалихме свещички в Света Неделя, много се радвам. От много време не бях влизала ей така в църква, а си ми беше навик. Само да мине зимата... Та, говорейки за зимата, пак се озовахме в аварийния изход на мол-а /изненадхте ли се?/. И ни хвана лигнята. Не, всъщност Ива я хвана лигнята! А тя е много заразна, вие знаете. Мислех да кача снимки с рисунките /не е много лесно да се рисува с фасове/, обаче май са прекалено добри, за да бъдат публикувани в някакъв си блог, който дори не се води редовно.
А, между другото, дори не знам защо ви го разказах всичкото това. Май е по-скоро заради мен си отколкото заради вас. Свиквайте, понякога мога да бъда голяма егоистка. Обаче много ме очарова мисълта да се върна в старите постове след година, две или три, да прочета този същия пост и да се сетя за онази вечер във Fans или онзи ден с Ива, все моменти, в които съм се усмихвала истинки. Хубаво звучи, нали? Ох, само дано продължа да си водя блога... поне от време на време.
Утре е понеделник иииии не съм на училище, йей! Поне една полза от референдума да извлечем, 'щото то други не се очертава да има. Мисля обаче, че най-сетне ще седна да си довърша "Дъщерята на пеперудите" - книгата е страхотна, а все нямам време да си почета на спокойствие. Сега обаче имам мноооого време и вече ме сърбят ръчичките /и очичките/, така че ви казвам лека нощ. Засега /никога не се знае какво ще ми щукне в малките часове на нощта/.
Няма коментари:
Публикуване на коментар