The Art to feel happy...

Песен на деня - Alana Grace-Black Roses Red

Ех, какво да ви кажа? Настроенията ми се менят постоянно. Този път обаче не към лошо. Просто към малко по-спокойно щастливо, може би дори малко философско. Нали си знаем, че съм си дървен философ по рождение. Времето днес беше гадно и ме принуди да си остана вкъщи. Първата част на деня също не беше особено приятна. Много ме боля глава. Нали помните, че снощи бях на рожден ден? И се прибрах доста късно. За сметка на това сутринта родителското тяло успя да ме събуди по никое време, от което последва раздразнителност и главоболие. Обаче, за да съм честна, ще призная, че ставането към 10 започна да ми харесва. Не, не ме разбирайте погрешно - все още си обичам съня и нямам нищо против да си поспивам до 1-2 следобед. Обаче останових, че като стана в 10 имам толкова много време. Когато си мисля, че денят вече е към края си се оказва само 3 часа и имам още много време да се занимавам с разни неща, ако ще и само да си блея. 
Установих също, че трябва да си променя гледната точка за някои неща. Трябва да имам повече доверие в хората и в себе си. Станала съм абсолютна параноичка на тема приятелство и доверие. Постоянно се оглеждам зад гърба си и се чудя дали мога да се доверя на този или дали онзи наистина държи на мен. И мога да ви кажа, че това си е изморителна работа. В края на деня винаги мога да разчитам само на себе си, но това не значи, че хората около мен не заслужават доверие. Или поне шанс да покажат, че заслужават доверие. Да, и това е в списъка "Трябва да се поработи". Горкичкия списък ще вземе да екподира от толкова много неща натъпкани в него. Обаче позитивното е, че малко по малко започват да отпадат. Вярно, че на мястото на отпадналите се появяват нови, но като се замислите в това няма лошо. Поне вече го има желанието за промяна. А то е първата крачка към същинската промяна. 
Утре заминавам. Най-сетне се добрах до ваканцията, така че си събирам паралките и отивам на вилата. На спокойствие, почивка, чист въздух. И ще творя. Взимам си скицника и моливчетата, лаптопа с всичките ми писания, тетрадката с текстове и фотоапарата и отивам да творя преди да съм забравила как се прави. Вече не мога да дочакам да се махна от София. Започвам лекинко да се задушавам на едно място, една седмица промяна ще ми се отрази приказно. Освен това обожавам вилата. Обожавам Сапарева баня като цяло. Няма такова спокойствие и такава природа. Намислила съм и поне една разходка в Рила. Поне до беседката на Валявица, по реката. Само дано дано дано да е хубаво времето. Ако реши да се задържи такова гадно като днес ще ми отидат всичките красиви замисли. А това никак, ама никак няма да е добре. Много мразя да ми се развалят красивите замисли особено когато е виновно времето. Искам само слънчице и средна температута 25 градуса. Не е много, нали? Ами и аз мисля, че не е много. Стискайте палци. О, и в събота срещу неделя задължителната обиколка на църквата. И после яйчица и козунак с цялата рода. Ей затова обчиам Великден.
И пак, отново, за пореден път се замислих за лятото. Нямам никакво търпение да дойде моето си лято. Топлото време, почивката, многоте свободни дни и часове. Не мога да ги дочакам. Успокоявам се, че има още само 3 месеца. А тези симпатични 3 месеца съдържат точно 47 не толкова симпатични учебни дни. 47 дни звучи и плашещо, и успокоително. Зависи как го погледнеш. Аз предпочитам да казвам САМО 47 учебни дни вместо ЦЕЛИ 47 учебни дни. Звучи ми по-добре, а и е кара да се чувствам по-добре. А за лятото имам много планове. Няколко по-големи и много мънички идеи, които много държа да осъществя. Даже ще взема да си ги нахвърлям някъде че да не забравя нещо. 
Засега ви оставям, вечерята е готова. А днес имам право да ям вкусна рибка. Постите почти свършиха, а аз свикнах да не ям месо, сирене, мляко и т.н. Даже мисля, че ще ми липсват. Изненадващо се чувствах много добре докато постя, въобще не ми беше трудно да отрежа от менюто животинските продукти. Но рибката няма да я върна, де. Отплеснах се. Хайде до после.