Имам нужда да забравя за малко за света. Емоциите ми идват малко в повече и съм като побъркана. Не е нормално да превключвам постоянно. Събуждам се - много ми е весело, сама си се смея. След половин час започват да ми текат сълзи и ела ги спри... Само не ме питайте защо. Причините са толкова много и в същото време няма нито една. Не ме разбирате, нали? И аз понякога не се разбирам много какво искам да кажа. Искам да се махна оттук. И да ме оставят намира. Никой не искам да виждам, никой не искам да чувам. Трябват ми два-три дни някъде далече от София самичка да си поседя. За да се успокоя, да си събера мислите и да се почувствам нормално. Просто главата ми ще гръмне и то съвсем скоро. Или пак ще превключа и ще вляза във фаза, а това е единственото, което категорично не трябва да се случва при никакви обстоятелства. Всички знаем как приключи всичко предния път. Е, добре де, поне аз знам. След три седмици е Великден, много се надявам, че в Сапарева баня ще си почина и ще се успокоя. Вярно, цялото семейство ще е там, но се надявам и с тях да си изкараме добре. Заедно. И определено ще отида да се разходя към Валявица. Сама. Въпроса в случая е какво ще правя още три седмици. Три седмици, които се очертават да бъдат ад.
Случват ми се и хубави неща, наистина. Просто днес не ми се говори за случващото се. Днес, като се замисля, не ми се говори за нищо. Просто ми дойде от вътре да драсна нещо в блога. Може би защото водя блога предимно за себе си и някъде трябваше да си ги кажа тези неща. Да знам, че не поне не си говоря чисто сама. Нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар